Според проф. Катрин Амунтс, учен невролог към Университета в Дюселдорф и изследователския център Юлих в Германия, тези карти ще помогнат на учените и лекарите да откриват нови лечения за пациентите с мозъчни заболявания, пише technews.bg.
Ето някои от нейните впечатления за проекта:
„Наистина искам разработените от нас мозъчни атласи да бъдат от полза за повече пациенти. Бих искала те да се превърнат в полезен инструмент за диагностика и хирургия, например за определяне на местоположението на тумора”.
*Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.
Подробните карти на човешкия мозък, изработени по финансирания от ЕС проект „Човешки мозък”, са готови за широко приложение и ще започнат да разкриват своя потенциал през 2025 г.
Тя ръководи това историческо 10-годишно проучване на човешкия мозък, което създава атласа на човешкия мозък — с най-подробните създавани някога карти на областите на човешкия мозък и клетъчната им структура — и с нови разработки, които ще помогнат за използване на пълния им потенциал.
„Изкуственият интелект ни помага при изследването на мозъка. Мозъкът има 86 милиарда нервни клетки, всяка с до 10 000 връзки с други клетки, което образува невероятно сложна мрежа. Дори най-мощните съвременни компютри трудно се справят с тях”.
„През 2025 г. ще разполагаме с огромна изчислителна мощ, когато един от най-големите компютри с AI – JUPITER – ще започне да работи в Юлих. Съчетаването на данните и изкуствения интелект ще ни даде възможност да провеждаме виртуални експертни сценарии за ефектите на определени терапии върху мозъка”.
„Колегите ни във Франция току-що приключиха с първото клинично изследване на хирургично лечение на епилепсия, като използваха атласите, за да прогнозират къде хирурзите биха могли да премахнат тъкан от пациентите. Хирурзите искат да премахнат възможно най-много, за да имат пациенти без пристъпи, но и колкото е възможно по-малко, за да избегнат ненужно увреждане. Сега очакваме резултатите. Тези нови разработки истински ме вълнуват. Затова учих медицина — за да помагам на хората”.
„Един пробив, който бих искала да видя, е разбирането на това как функционира мозъкът на клетъчно ниво. Познати са ни много от видовете клетки, молекулярните профили и гените им, но не и във всяка от 86-те милиарда нервни клетки. Понякога виждаме дърветата, но не виждаме гората. Надявам се, че през 2025 г. ще можем да запълним някои от пропуските в знанията си за взаимовръзките между мозъчните клетки, техните гени и заболяванията на различни нива — от клетките до мрежите и до целия мозък”.
)