"Мисли бързо": човешкият мозък може да генерира квантово заплитане

Изследвания показват, че нервните влакна в мозъка могат да произвеждат двойки частици, свързани чрез квантово заплитане. Ако бъде подкрепено от експериментални наблюдения, това явление може да обясни как милиони клетки в мозъка синхронизират дейността си, пише NewScientist.

"Когато мозъкът е активен, милиони неврони се задействат едновременно", казва Йонг-Конг Чен от Шанхайския университет в Китай. Това изисква дори отдалечени клетки да координират времето си - но какъв механизъм използват? "Ако силата на еволюцията търси най-удобния за това механизъм, квантовото заплитане е идеален кандидат за тази роля", казва той.

Те се фокусираха върху взаимодействията между миелиновите обвивки, защитните покрития на мастните молекули, обграждащи влакната, които свързват невроните, и частиците от електромагнитното излъчване или фотоните, произведени в мозъка. Такова лъчение не е открито директно, но се предполага, че произхожда от митохондриите на невроните като част от цикъл от химични реакции, които произвеждат енергия.

Изчисленията на изследователите показват, че когато инфрачервените фотони се сблъскат с миелинова обвивка - моделирана като цилиндрична кухина, способна да съхранява и усилва това електромагнитно излъчване - те ще предадат допълнителна енергия на химическите връзки на миелина. След това връзките ще освободят част от енергията си чрез излъчване на два фотона, един след друг - и много от двойките ще бъдат заплетени.

Бо Сонг от Университета за наука и технологии в Шанхай и Юшенг Шу от университета Фудан, пишат, че новият резултат "предлага потенциален източник на непрекъснато генериране на квантово заплитане в централната нервна система, тясно свързано с нашата съзнание".

Но Сонг и Шу също така казват, че добавянето на квантовото заплитане в науката за мозъка "е доста спекулативно по природа". И двамата изследователи преди това са изследвали миелиновите обвивки, включително в един експеримент, при който инфрачервените фотони са успешно използвани за повлияване на невронната активност на мишка.

Намирането на доказателство за заплетените фотони, теоретизирани в тази нова работа - например директното им откриване в жива система като мишка - би било доста трудно, казва Чен. Вместо това той и колегите му планират да проучат как заплитането може теоретично да повлияе на функциите на мозъка. В крайна сметка, самият факт, че заплетените фотони могат да съществуват в мозъка, сам по себе си не доказва, че те управляват синхрона на милиони неврони.