Отрицателните цени на тока – защо са вредни и как да поправим грешката?

18
© Pixabay

На пръв поглед това може да изглежда като нещо добро за домакинствата с парични затруднения. Но, уви, отрицателните цени не намаляват непременно сметките за електричество на домакинствата. За сметка на това водят до негативи за икономиката.

Защо се случва?

Какво да направим?

Отрицателни цени на електроенергията все по-често измъчват европейските страни, които са силно напреднали по отношение на възобновяемите енергийни източници.

Последиците

Агенцията също така съобщи, че възобновяемите енергийни източници представляват 59% от нетното производство на електроенергия през 2024 г.. Това е с 3% повече от 2023 г. Възобновяемите енергийни източници са произвели 254,9 TWh, като наземните ветроенергийни паркове са генерирали 111,9 TWh, а слънчевите системи – 63,3 Twh.

Зачестяването на отрицателните цени става факт благодарение на нарастващото производство на енергия от възобновяеми източници и несъответствието между часовете на търсене и предлагане на слънчева енергия. Периодите на производство на излишна електроенергия нарастват заради ръста на ВЕИ инсталациите.

Какво да се направи, за да не се повтарят тези странни ситуации?

Капацитетът на междусистемната връзка от 27 GW на Германия теоретично позволява износ на излишната електроенергия към съседните страни. Съседните страни обаче също имат доста възобновяеми мощности – и хубаво време. Това „взаимно“ свръхизобилие се решава само по един начин: чрез ограничаване на работата на ВЕИ системите, защото мрежата просто не може да погълне излишната енергия.

Не е новост, че през настоящата година европейските пазари на електроенергия на едро наблюдават нулеви или отрицателни цени на електроенергията за най-много регистрирани часове спрямо предходните години. Просто Германия сега показа точните данни. А те свидетелстват за нарастването на проблема.

Нулевите или отрицателните цени на електроенергията на едро вече започват да забавят инвестициите в нов ВЕИ капацитет. Това важи не само за Германия, но и за Франция, Холандия, Испания, Финландия и Южна Швеция, според данни на LSEG, цитирани от Ройтерс.

Случващото се обоснова необходимостта от по-солидни инвестиции в системи за съхранение на енергия. Чрез тях производителите на електроенергия биха избегнали ограничаването на производството на електроенергия или необходимостта да плащат за „изхвърляне“ на излината електроенергия.

Случващото се с цените на електроенергията от ВЕИ подчертава необходимостта от повече инсталации за съхранение на електричеството и за разширяване на мрежата, казва и МАЕ в своя доклад. „Разработчиците, които изберат да не локализират своите вятърни и слънчеви фотоволтаични паркове заедно със съхранение на батерии или други източници на гъвкавост, може да регистрират спад в потенциалните приходи по време на пиковото производство – а това възпрепятства печалбите и обезсърчава инвестициите.“

„Нестабилните цени на електроенергията на едро създават несигурност за компаниите за възобновяеми енергийни източници по отношение на въздействието върху приходите и бъдещите инвестиции“, каза Международната агенция по енергетика в своя доклад World Energy Investment 2024.

Казват го бизнес-асоциации, анализатори и други пазарни наблюдатели.

Например, в един сияен летен уикенд през август Германия можа да се похвали, че производството на възобновяема енергия достига до цели 80 GW. Това ниво на производство обаче е далеч над пиковото търсене в страната по това време, оценено на около 50 GW.

Огромният ръст на възобновяемата енергия в цяла Европа означава, че ВЕИ централите генерират повече ток, отколкото е необходимо. А това ги принуждава да плащат на енергийните фирми, за да я „изхвърлят“. По същество: това е продаването на отрицателна цена.

Федералната мрежова агенция на Германия (Bundesnetzagentur) обяви, че отрицателните цени на електроенергията на едро са наблюдавани в продължение на 457 часа през 2024 г. в сравнение с 301 часа през 2023 г. В същото време високите борсови цени на електроенергията над 0,10 евро на киловатчас се срещат по-рядко: почти два пъти по-рядно през 2024 г., спадайки до 2 296 часа, в сравнение с 2003 г., когато са били 4 106 часа.

Последвайте канала на

Теодора Павлова
18

Свързани новини

Водещи новини