Да кажем сбогом и прости на талантливия Владо Даверов!

Негови творби са преведени на английски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки, виетнамски и др. езици.”

Вчера ни напусна талантливият наш писател и сценарист Владо Даверов, който е автор и на сценария за един от най-обичаните и гледани български филми - „Вчера” /1987г./.

Приживе той обичаше да пише и за вчера, за събития и случки, които са се случили назад в най-близката ни история.

Сбогом, Владо и прости!

В началото ще си позволя да припомня един грозен случай, свързан с Владо Даверов, защото е много показателен затова

Вчера журналистът и културен меценат Игор Марковски направи прецизна биографична справка за постиженията на автора на писателското поприще:

Мисля, че щом не успяхме като общество приживе да оценим заслужено писателя, да опазим един голям талант, да щадим този чувствителен човек, то всички ние дължим извинение към паметта му.

Погребението на Владо Даверов ще бъде в тесен семеен кръг, съобщи съпругата му пред БНТ.

През последните години в резултат на всички морални и душевни травми, причинени му от обществените катаклимзи у нас, Владо Даверов тежко заболя и сам в интервюта пред много журналисти и медии признаваше, че има рак, диабет, подагра…

Това лумпенът нито може,нито иска да проумее и оцени и е така от времето на Алеко Константинов, убит от своя герой Бай Ганьо, та до вчера и днес.

„Владимир Даверов е роден в Плевен на 27 август 1948. Завършва немска гимназия в Ловеч и немска филология в Софийския университет. Работи първо като репортер във в. "Народна младеж", а по-късно завежда отдел "Култура" на в. "Студентска трибуна". През 80-те е сценарист-редактор в Студия за игрални филми "Бояна". След промените работи във в. "Демокрация" и в ръководството на БНТ, където отговаря за кинопроизводството. Продуцент е на сериалите "Дунав мост" и "Хайка за вълци" и редактор на нашумялата тв поредица "Свидетели на времето".

Важно място в творчеството му заемат киносценариите, които пише през 80-те и 90-те години. Сценарист е на филмите: "Царска пиеса" (1982), "Живот до поискване" (1987), "Вчера" (1988), "Делото" (1989), "Голямата ченгеджийница" (1993), "Нощта на самодивите" (1995), "Трафик" (1995), "Суламит" (1997) и "Двама мъже извън града" (1998).

Даверов е носител на Първа награда от Московския филмов фестивал; Гран при – Сан Ремо; Награда на публиката на фестивала "Златна роза"; Награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци; Роман на годината на в. „Литературен форум“ (1996) за „Възторжен и див“; награда "Чудомир" (2006).

Последният му роман "Ягодовите полета" излезе през 2014, а през октомври на театрална сцена бе и премиерата на прощалната творба творба на Даверов - пиесата "Не бях аз", в която режисьорката Лиза Шопова събра звездите от "Вчера" - Христо Шопов и София Кузева-Чернева 35 години по-късно.

Първият му сборник с разкази "Което е било" излиза през 1978, а малко по-късно в сп. "Младеж" излиза разказът му "Джони Американеца". В повечето му творби действието се развива в малки провинциални градчета, където празнотата в човешкия живот се усеща особено остро. Идеализмът на младите хора се сблъсква с конформизма и неискреността на по-възрастното поколение, свикнало да оцелява с цената на безпринципни компромиси.

Той доразвива основните сюжетни линии на новелата "Седмица в живота ти", вдъхновен от музиката на "Бийтълс" и "Спасителят в ръжта" на Селинджър. През 2009 излиза продължението на "Вчера" - "Prime time". Романът му "Кенеди" има интересна история. Той е отпечатан през 1992, но разпространението му в книжарниците е спряно, въпреки вече настъпилите демократични промени. Темата е останала неудобна – доносниците. През 2008 излиза четирилогията "Чудовището ДС".

В края на 2014-та година Владо Даверов, бе пребит от трима души пред дома си в район Люлин в София. Той бил на среща с читатели в Благоевград, където говорил за книгата си „Чудовището ДС". След това се прибрал до София и отишъл до издателството на книгата му. Оттам взел такси до дома си, където бил нападнат от трима лумпени. Даверов бе със счупен нос и синини по тялото, а шофьорът на таксито, който се спуснал да брани писателя, бе със счупена ръка, ударен с метална тръба. След инцидента Владо Даверов коментираше за това престъпление срещу себе си, че се дължи вероятно на неговите криминални романи, в това число и „Чудовището ДС”.