Откъде са дошли милионите на Старостилната църква?

“Старостилците са се отделили отдавна, няма как да има нов разкол”, коментира проф. Иван Желев, бивш шеф на Дирекцията по вероизповеданията и началник на кабинета на патриарх Максим.

Но дали няма да се стигне до ново разцепление в църковната общност?

Три основни въпроса си задават хората около регистрацията на Българската православна старостилна църква (БПСЦ) на 16-ти декември 2024 г. от Върховния касационен съд.

В Гърция законодателството е различно от нашето - там православната е официална, а у нас се използва по-мека формулировка в конституцията - традиционна.

Всъщност, те са клон на гръцко старокалендарно движение. Сега се смятат за автокефални, но това е паралелна църковна йерархия, която навлиза на диоцеза на територията на БПЦ-БП.”

Освен това, преди да бъдат легализирани в София, те получиха благословия от Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).

“Регистрацията им е като инерция от разкола през 90-те години - коментира богословът от Софийския университет доц. Костадин Нушев. - Преди избора на дядо Неофит през 2012 г. призоваха всички да се върнат към БПЦ-БП. Тогава Инокентий беше спечелил дело в ЕСПЧ, но се отзова на призива и се сложи край на разколническата група.

“Може би българските старостилци получават и финансови средства - добави още проф. Желев. - В южната ни съседка те съществуват от около 100 години и са им дарени имоти от заможни хора. Затова бяха издигнали като поморийски владика низвергнатия от БПЦ наш духовник Харалампи Ничев. Обичат да имат проксита в други страни, колкото могат. Манталитетът на старостилците е подобен на партиите, които се стремят към 4-те процента.”

Старокалендарците са тръгнали по утъпканата пътека да получат това, което ЕСПЧ вече е приел за синода на Инокентий. Стремят се да се възползват от решенията. Искат да привличат хора, които се колебаят. Ухажват монаси и монахини. След решението на ВКС могат да претендират за всякакви права и да откриват други институции.

А днес Светият синод в изявлението си по повод регистрацията на старостилното вероизповедание заяви, че това може да има печални последици и създава опасност от ново разделение. Интересно е да се наблюдава в следващите месеци дали ще има развитие, дали ще се засилят позициите на БПСЦ и доколко в една не толкова вярваща страна като България регистрацията на втора православна църква може да доведе до сериозни проблеми.

Лошото е, че не привличат невярващи хора, от сектите или мюсюлманите. Стремят се да отцепят православни християни - категоричен е богословът. - Заблуждават, като говорят за “светоотечески календар”. Такова нещо не съществува. Календарът - и при православните, и при католиците, е от римско време. Езически е, но ние го вземаме като техническо средство за отбелязване на времето.

Милиони са им били необходими само за строителството на храмовете, в които служат, пресмятат запознати с темата. Всичко това е от дарения, казват старостилците. А те се приемат по сметка на един от свещениците като физическо лице, който също е трябвало да плаща данъци за тях.

Най-важното е кой стои зад нея и я подкрепя, какво печели от легализацията си и какво ще последва. Повечето богослови са категорични, че нов християнски разкол няма да има, но е странно защо точно сега - 56 г. след отделянето си - признаващите стария календар се активизират до такава степен, че да бъдат узаконени.

Нейните сънародници идват в България около 1922 г. и създават свои църковни структури. Нямат право да служат и да се черкуват в българските, защото БПЦ-БП е в схизма, наложена от Цариградската патриаршия през 1872 г. Причината е, че Българската екзархия се обявява за автокефална, а не за автономна (какъвто е султанският ферман).

Нямало как да бъде безплатно. Оттам нататък две монахини от Княжевския манастир помолили шефа на “Кремиковци” Лилян Вачков да им отпусне материали. Учудващо, но той се съгласил. И така довършили църквата през 1997 г. Поддържат сайт и църковен вестник.

Основният център за белоемигрантите, а впоследствие и за старостилците, както стана ясно, е Княжевският манастир. В момента той фигурира в списъка на българските храмове като обител от Българската православна църква. Въпреки това пак го смятат за своя територия. След 1968 г. патриарх Кирил, а после и Максим мълчаливо са позволили службите там. Можели са да поискат от репресивните органи на Държавна сигурност да попречат на признаващите стария календар, но са решили да ги оставят. “Светият синод се надяваше, че няма да продължи дълго”, смятат богослови.

Само че през 1993 г. изповядващите стария стил оповестяват, че се отделят от БПЦ и се причисляват към т.нар. Синод на противостоящите в Гърция. През 1993 г. свещеник Росен Сиромахов станал "таен монах" и в Атина е бил провъзгласен за Триадицки (по старото име на София - Триадица) епископ с името Фотий. През 2016 г. епархията е повишена в ранг на митрополия и така го превръща във владика, а сега той се води за наместник на БСПЦ.

Службите на новорегистрираните са само на църковнославянски език, не признават новите светци като Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, но почитат като светец руския император Николай II. Нямат свещеници във всички епархии в страната, регистрацията може да промени ситуацията. Вероятно опасявайки се от разцепление, Светият синод призова всички вярващи да се върнат в традиционното вероизповедание БПЦ-БП, откъдето произлизат.

Старостилците се оправдават, че са проверили в търговския регистър и такова наименование не било запазено. Но вероизповеданията не подлежат на търговския закон. В конституцията пише, че източното православие е традиционно и се представлява от БПЦ-БП. Не би трябвало да има възможност чрез съда друга институция да дублира името на съществуващото юридическо лице. С поправки в закона трябва да се изчисти този проблем. ГЕРБ и “Възраждане” вече внесоха промени.

Съдът у нас обаче е спазил закона, няма нарушение. Когато е приета нормативната база, е оставена известна празнота, признават богословите. Там на БПЦ-БП се дава статут на юридическо лице като традиционно вероизповедание, което не подлежи на съдебна регистрация.

Учредяват се през 1993 г. Оттогава са имали 10 години до приемането на новия закон, за да се регистрират. Но според проф. Желев до 2005 г. искане не е постъпвало от тяхна страна. То е чак през 2011 г. “Те паразитират върху името “православни”. Хулят православната църква, обвиняват я, че вярата ѝ е изкривена, че практиката ѝ не е по Божия воля.