Водите в Европа замърсени с устойчиви химикали, но не и в България, Латвия и Черна гора

Наличието на тези химикали става повод за повишаване на загрижеността относно вредните ефекти на всички съединения в групата на PFAS, като замърсяването във водата може да навреди на човешкото здраве, както и на околната среда.

Морските течения и морските пръски допринасят за по-лесното разпространение на въпросната група химикали, като те са регистрирани и далеч от техните потенциални източници.

Водите в България, Латвия и Черна гора не са замърсени с пер- и полифлуороалкилови вещества (PFOS), които са голяма група химикали, състоящи се от приблизително 10 000 различни съединения, наричани още "вечни химикали". Това сочат данните от доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) относно наличието на PFAS във водните басейни в Европа.

Проектът Forever Pollution е изчислил, че в Европа има около 23 000 места, замърсени с PFAS - от тях приблизително 2300 са "горещи точки" с високи нива на замърсяване, които могат да представляват заплаха за човешкото здраве. Друго скорошно проучване сочи в същата посока, но също така признава, че все още има много неизвестни относно истинската степен и потенциалното въздействие на замърсяването с PFAS в повърхностните и подземните води.

Съгласно Рамковата директива за водите (РДВ) от държавите-членки на ЕС се изисква да извършват мониторинг на редица приоритетни вещества в повърхностните води. След това се определят стандарти за качеството на околната среда (СКОС) за тези вещества и се използват за оценка на химичното състояние на всяко водно тяло. Ако всички средни годишни концентрации на замърсители са под средногодишните СКОС, се счита, че конкретното водно тяло има "добро" химично състояние. Съгласно Рамковата директива за водите всички европейски водни обекти трябва да постигнат добро състояние до 2027 г. Държавите-членки могат да кандидатстват за изключения за удължаване на крайния срок за PFOS и други вещества, добавени към списъка през 2013 г., ако това е обосновано от ограничен набор от основания.

В съответствие с Директива 2008/105/ЕО (изменена с Директива 2013/39/ЕС), СКОС за PFOS понастоящем са 0,65 нанограма PFOS на литър (ng PFOS/l) за вътрешни повърхностни води, 0,13 ng PFOS/l за преходни, крайбрежни и териториални води и 9,1 микрограма PFOS на килограм (μg PFOS/kg) мокро тегло за биота (риба). Но през 2020 г. беше приета преработената Директива за питейната вода, която изисква нивата на PFAS в питейната вода да бъдат наблюдавани от 2026 г. с ограничение от 0,5 µg/l за общ PFAS и 0,1 µg/l за сумата от 20 PFAS.

За периода 2010-2022 година общо 27 европейски държави са предоставили данни от мониторинга за замърсяване с PFAS на европейската екоагенцията, която е използвала данните за създаване на доклада, като според подадените данни концентрациите на PFOS надвишават регулаторните прагови нива в много обекти, от които са взети проби.

На ниво ЕС крайбрежните води превишават СКОС за средни годишни концентрации на PFOS: 100% превишения през 2018 г. (от шест места), 68% през 2019 г. (от 28 места), 47% в 2020 г. (от 75 обекта), 86% през 2021 г. (от 49 обекта) и 73% през 2022 г. (от 80 обекта). За реките стойностите са стабилни, като около 50-60% от обектите (от общо между 386 и 1097) надвишават СКОС годишно за период от пет години. За езерата превишенията обикновено се увеличават от 11% през 2018 г. (от 28 места) до 35% през 2022 г. (от 150 места).

В заключение на доклада от Европейската агенция за околна среда заключват, че целта на РДВ е всички водни обекти в ЕС да постигнат "добро състояние" най-късно до 2027 г., но тази цел в момента е далеч от постигане, главно поради няколко приоритетни вещества като живак и бромирани забавители на горенето, както и данните за завишено присъствие на PFOS.