Крита ли е мраморната глава на богинята Тюхе в Пловдив?

Бляскавата находка от Филипопол в годината, когато в Хераклея Синтика се появиха две цели статуи, а във Варна – мраморна фигура на римски гражданин в цял ръст, беше помрачена от скандала между археолози и реставратори.

“Става дума за статуя от I-III в., висока поне 2 метра”, смята Кисьов. И загатна, че вероятно има и торс.

“При моите проучвания такъв артефакт не е регистриран. Моята техничка Стоянка Петрова е заснела всяко камъче на обекта.

Ще вземем дневника от разкопките през 2015 г. и ще видим правен ли е сондаж. Категорично отричам. Как може оттогава да знаем, че има мраморен артефакт и да стоим и да не го забележим?”, реагира Кесякова.

“Много е грозен скандалът с базиликата и трябва да се потърси причината за него. И най–вече да се изясни истина ли е всичко, което излезе наяве”, коментира археоложката, проучила едни от най-знаковите антични обекти в Пловдив.

Според нея археологическо проучване се прави поне в рамките на седмица, на месец. “Какво значи да дойдат и за 3 часа да разкопаят и да извадят и изнесат главата”, пита Кантарева.

Не секва скандалът с новооткритата мраморна глава на главната богиня на Филипопол - Тюхе. Тя беше извадена на 27-ми ноември при внезапна проверка в Епископската базилика на Пловдив. Тогава експерти от инспектората на Министерството на културата начело с неговия шеф Александър Трайков, археолози и криминалисти влязоха в обекта и пристъпиха към разкриването на изящния артефакт.

Ден по-късно директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов оповести, че главата на Тюхе е била укривана от “Старинен Пловдив”, който стопанисва базиликата. Той визира шефката на общинския институт проф. Елена Кантарева–Дечева, която навремето реставрира мозайките в базиликата.

Тюхе, или на новогръцки Тихи (късмет – б.а.) е богиня на съдбата, щастието и благоденствието. В римската митология ѝ съответства Фортуна. Находката от Филипопол е с типичната корона моралис и се явява закрилница на града. Тя e произведение на античното изкуство, изработена е от висококачествен мрамор със стилови белези, характерни за елинизма.

“Може да има, но дали е запазен, не може да се каже. Най-бързо и лесно се чупи главата и ние много рядко намираме подобни находки, повече откриваме торсове. На Римския форум сме разкрили няколко статуи, но всички са без глави. А извадената от базиликата е прекрасна. Твърде възможно е да е била част от по-стария езически храм, как иначе ще дойде дотук”, коментира археологът Елена Кесякова.

Тя е първият проучвател на базиликата още през 1983 – 1985 г. Тогава разкрива мозайките, които престояха десетилетия, затулени в пясъци. През 2015 г. проучванията бяха възобновени във връзка с реставрацията на цветните пана и експонирането им с финансовата помощ на “Америка за България”. Тогава Кесякова отново бе на терена заедно с Елена Кантарева.

Проф. Кантарева отговаря, че разполага с документация за това. И настоява, че находката е била регистрирана по-рано. Но отрича да е правила нерегламентирани намеси и констатации за откриване на движими културни ценности, каквато е тази мраморна глава, пише "24 часа".

Самата Елена Кесякова уточнява, че през 2015 г. дори не е правила разкопки на този обект. “Наблюдавах единствено какво излиза след демонтирането на горния мозаечен под. Тогава нямаше податки за мраморна глава. В един момент Кантарева взе, че затвори обекта само тя да влиза в него. А аз разполагах с разрешение за разкопки, аз съм археолог и тогава с нея имахме неприятности. Видяха, че с мен не могат да се справят, и решиха да ме отстранят. Тогава проучванията продължи колежката Жени Танкова. Но как си представяте, че 4 г. тя ще знае за тази мраморна глава и няма да я открие”, пита Кесякова. Смята, че е груба грешка да остане непроучен по-ранният храм под базиликата.