Доц. Спас Ташев: Докога ще пропадаме?

Взето от фейсбук: две изрезки от българската преса от 1924 г., когато със сигурност българите не са били руски агенти. Вижте реакцията на тогавашното недеформирано българско общество, а също така на тогавашния директор на Народния театър.

Днес наследниците на българските комунисти се пребоядисаха на демократи, но продължават пъкленото безродно дело на предците си!

Докога ще пропадаме?

Затова трябва да отстояваме единна Европа на нормалността!

Интересно ми е как тогава българските граждани са видели, че пиесата се подиграва на българите, а някои сегашни български граждани не виждат това и твърдят, че пиесата била просто антивоенна комедия. Всъщност тя е блудкава антибългарска комедия!

Като говоря за намесата на Белград в българските дела към 1924 г., да попитам някой знае ли как са въоръжавани българските комунистически метежници през 1923 г.?

Коментар на уважавания български учен доц. Спас Ташев. Той е ръководител на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Основател е и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Публикувам неговия коментар, защото смятам, че е важно мнението на такива експерти да стига до повече хора.

Иван Михайлов ясно е описал това: Сърбия е прехвърляла оръжие за българските комунисти с ясното съзнание, че те ще рушат българската държавност. След разгрома на метежниците те бягат в Сърбия, където намират убежище и издръжка. Дори им дават и жени. Спомнете си за Любица Ивошевич!/бел.ред.съпруга на Георги Димитров, поетеса/. След всичко това не се чудете защо българските комунисти предадоха България!

Като гледам безпътицата в НС, все повече си давам сметка, че тя е отражение на безпътицата пред разединения български народ, за който партийната партизанщина е по-важна от необходимото единение около национални идеали, свързани с бъдещето. Крайно време е да разберем, че нашият избор не се свежда единствено между путинизма на изток и розовите понита на запад! Българският народ винаги е бил демократичен, не е харесвал авторитарното управление, поради което традиционно принадлежи към европейското пространство.