Доц. Спас Ташев: Накъде вървиш, Българийо?

Заглавието е на редактора

Накъде вървиш, Българийо?

Основната музикална "агресия" на Югославия в миналото бе насочена към тотален контрол на нейното собствено културно пространство и повлияване върху България, възприемана като основен противник на Сърбия.

Повод за размисъл

Продължавам да чакам вятъра на истинската промяна!

Коментар на известния наш демограф доц. д-р Спас Ташев. Той е ръководител на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Коментарът му тук е по повод на проучване за музикалните нагласи и предпочитания на българите.

Най-много някоя българска, която да бъде обявена за сръбска, какъвто е случая с торлашките и шопските народни песни. Е, има едно министерство на културата, което е призовано да опазва българската култура, но това за него със сигурност е непозната тема.

Не съм почитател и на попфолка, но за мен е изненада, че сръбската музика го измества. Вероятно това се дължи на натрупване на население във високите възрасти, които на младини са били повлияни от сръбската музикална агресия. Но се замислям, че и един наш бивш премиер, който днес е част от управляващата сглобена некоалиция, е известен със страстта му към сръбската музика и дори бе обявил, че баба му говорила нещо като сръбски!

Толкова години след разпадането на Югославия, нещата не са се променили. Сръбската музика не се слуша никъде другаде по света, от Словения и Хърватия е изместена и влияе единствено в Северна Македония и България. За да не прозвуча "националистически" (макар че според световните музикални тенденции предпочитанията се изместват към местната музика) срещу една прозвучала българска песен в Сърбия бих изслушал десет, че дори и сто сръбски песни в България. Но до тук няма да се стигне, защото