Доц. Спас Ташев пред novini.bg: Партиите нека да спорят по злободневните проблеми, но по стратегическите цели на общество трябва да дават пример за съгласие

С колко българи „се стопи” България през последните три десетилетия? Кои са основните причини за демографския срив у нас и как политиците помагат за преодоляването му? Разговарям с доц. д-р Спас Ташев, ръководител на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград.

Понякога се самоуспокояваме, че тези, които са емигрирали, стават част от българската диаспора и са някакъв демографски резерв. Но докато не се преодолеят причините, предизвикали емиграцията, е нереалистично да очакваме значим процес на завръщане.

Демографските процеси са резултат, последица от проявлението на други обществено значими фактори. От тази гледна точка не можем да говорим за демографска криза или катастрофа, тъй като последицата сама по себе си не може да бъде криза. Проблемите трябва да се търсят в причините, които предизвикват демографския срив. А ако искаме да променим тенденциите, трябва да повлияем върху причината. Не съм убеден обаче, че е наличен научен и обществен консенсус върху какво точно да се влияе. Без да отричам необходимостта от адекватна социална политика, не смятам, че проблемите в нея са в основата на демографския срив.

Има известни нюанси, в които може би е закодирано решението. България е бедна сред богатите и богата сред бедните страни. Поради това противоречие към момента сме далече от намирането на решение. Ние живеем в глобален свят и за мен промяната в демографското поведение на българското население е най-вече последица от променената ценностна система на нашето общество.

През годините са правени различни стратегии за преодоляване на демографския срив, ориентирани основно към социалната система и икономическото развитие. Самият факт, че те не са дали резултат, показват, че някъде има грешка. На първо място трябва да се знае, че демографските процеси се повлияват много бавно. Затова можем да говорим за успешна демографска политика само в средносрочен и дългосрочен, но не и в краткосрочен план. Но тъй като у нас е налично мандатно мислене, а напоследък имаме и криза в управлението, не се стига дори до средносрочни решения. Партиите нямат политически интерес да инвестират в резултат извън техния обозрим мандат. Затова първата промяна трябва да бъде създаването на механизъм за управленска приемственост по демографските политики. Партиите нека да спорят по злободневните проблеми, но по отношение на стратегическите цели на нашето общество трябва да дават пример за съгласие, управленска приемственост и надграждане.