Европейският икономически и социален комитет готви становище за мястото на България и Румъния в Шенген

Основната препоръка към Съвета на ЕС, която становището отправя, е да бъде определена конкретна дата за премахване на сухопътния граничен контрол между България и Румъния и останалите държави-членки на ЕС, посочват от БСК.

От БСК припомнят, че през 2023 г. Съветът на ЕС премахна контрола по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния, считано от 31 март 2024 г., но проверките по сухопътните граници останаха без определена дата за премахването им.

Секция "Единен пазар, производство и потребление" (INT) на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) одобри проект на становище за въздействието върху Европейския единен пазар на оставането на България и Румъния извън Шенген. Докладчик по становището е зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева, която е член на Група Работодатели в ЕИСК, съобщи Камарата.

В доклада си за бъдещето на единния пазар Енрико Лета (бивш министър-председател на Италия и настоящ председател на Института "Жак Делор") призовава европейските институции да се противопоставят категорично на всеки опит за ограничаване на свободата на движение между държавите-членки, включително техническите ограничения по маршрутите и автомобилния транспорт, както и всяко спиране на действието на Шенгенското споразумение. В доклада изрично се посочва, че "през 2024 г. трябва да бъде определена дата за премахване на проверките по вътрешните сухопътни граници между България, Румъния и други държави от Шенген". Същото послание отправи и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, когато представи на Европейския парламент политическите си насоки за следващата Европейска комисия за периода 2024—2029 г., напомнят от БСК.

Докладът беше представен за първи път на 24 септември т.г. в София, по време на тематично събитие, организирано от БСК и ЕИСК. Предстои документът окончателно да бъде утвърден от ЕИСК по време на пленарната му сесия, на 4 и 5 декември т.г., след което становището ще бъде публикувано в Официалния вестник на ЕС и ще бъде предоставено на вниманието на Съвета на ЕС, от чието решение зависи падането на ограниченията за България и Румъния.

Запазването на сухопътния Шенген вреди на инвестиционния климат, тъй като инвеститорите се стремят към стабилна и предвидима среда, а възприеманият риск от забавяния и увеличени оперативни разходи често пренасочва инвестициите към други държави от Шенгенското пространство. Това явление изостря икономическите различия между страните от Източна и Западна Европа. Според констатациите от проучване, проведено от Европейския парламент през 2016 г., членството извън Шенген може да повлияе на пазарните очаквания относно статута на тези държави в ЕС. Нещо повече, това е политически сигнал, че дадена държава не е част от "ядрото" на ЕС и може да окаже влияние върху доходността на държавните облигации, цената на финансовите активи и лихвените проценти, пред които са изправени фирмите и домакинствата, както и потенциално да окаже отрицателно въздействие върху реалната икономика.

Общият ефект от преки и косвени ползи за гражданите и бизнеса, от пълното присъединяване на България към Шенген би могъл да достигне до 1,3 млрд. лв. годишно, обяви в началото на юли служебният министър на икономиката и индустрията д-р Петко Николов в изказването си по време на събитие, свързано с представяне на приоритетите на унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз, сред които са пълното приемане на България и Румъния в Шенген. По думите на министъра приемането на двете държави в Шенгенското пространство пряко касае не само българския и румънския бизнес, но също така и всички компании от цяла Европа, които оперират в региона ни. Министър Николов посочи тогава, че частичното приемане на България в Шенген е причина за икономически загуби не само за българския бизнес и граждани, но и за всички държави от региона и от ЕС.

Подробно проучване на Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (ЕРИ) показва, че средногодишният негативен ефект върху българската икономика поради частичното присъединяване на страната към Шенгенското пространство е годишна загуба от над 834 милиона евро, включително преки, косвени и екологични ефекти, посочват от БСК. Те обхващат преките разходи за транспортирани стоки, автомобилен товарен транспорт и загуби от пропуснати възможности за генериране на алтернативни приходи за автомобилния товарен транспорт; общия ефект върху околната среда от удълженото време за изчакване по границите при средна курсова цена на тон изпуснато замърсяване с CO2; загуби поради пропуснати възможности за генериране на допълнителни приходи и общи загуби поради загуба на потенциални приходи от дължими данъци в държавния бюджет. Оценките показват, че закъсненията по сухопътните граници струват на транспортните оператори 90 милиона евро, с допълнителни 2,32 милиарда евро загуба на годишни приходи. Тези разходи водят до намалена конкурентоспособност на предприятията и икономиките.

Продължителният граничен контрол между България и Румъния и съседните им държави от Шенгенското пространство, като Гърция и Унгария, създава значителни времеви ограничения за пътниците и се отразява отрицателно на транспортния сектор и на туризма. Това нарушава правата на човека и изостря неравенствата. Налице е и отрицателно въздействие върху околната среда.

Според ЕИСК, решението за запазване на сухопътния граничен контрол между България и Румъния и другите държави-членки на ЕС води до значителни разходи и създава де факто допълнителна бариера, която пречи на компаниите да се възползват в пълна степен от предимствата на единния пазар. "Като предприеме активни стъпки към пълната интеграция на България и Румъния в Шенгенското пространство, ЕС може да засили вътрешното си сближаване, да повиши конкурентоспособността си и да отстоява основните принципи на свободно движение и солидарност, които са в основата на европейския проект", се казва в становището.

Становището на ЕИСК се фокусира върху икономическите измерения на Шенген върху вътрешния пазар на ЕС, пропуснатите ползи и преките загуби, свързани с продължаващия контрол на сухопътните граници за България и Румъния, което води до ограничения в търговията и туризма, намалена конкурентоспособност и увеличени разходи за бизнеса, политически и социални разходи и отрицателно въздействие върху околната среда. Документът очертава ясно негативното въздействие върху бизнеса, работещите и потребителите, както и върху инвестиционния климат в България и Румъния, които още от 2011 г. покриват всички критерии за пълно отпадане на граничния контрол – по въздух, вода и суша.