Ампутираният дух в българските училища

Но тук думата ми няма да е по конкретния съдебен казус в иначе славещото се като елитно училище у нас, нито грубата намеса на политиката в школото.

Не е тайна, че повечето български деца страдат от синдрома на изоставянето и душевното осакатяване още от домовете си. После в училище разни пишман даскали довършват ампутацията на духа им.

„Не знам кой е учил тук – Уилям Хауърд Тафт, Уилям Дженингс Браян или Вилхелм Тел. Техният дух е мъртъв, ако въобще го е имало. Изпарил се е.

Нашенските учители дали проумяват, че държат в ръцете си бъдещето на нацията, щом „произвеждат” функционално неграмотни и духовно ампутирани индивиди?!

Надали.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

Съдът оправда неотдавна майката на онзи ученик Росен А. от НПМГ, който отказа да пише и разсъждава върху неприетата у нас Истанбулска конвенция в час по география, а школото заведе дело срещу неговата майка. Каква е връзката между географията и въпросния документ! Никаква, все едно като ти потрябват лекарства, да ги търсиш в железарски магазин. Но явно учителят по география не е наясно по кои географски ширини е решил да пропагандира нещо, неприемливо за по-голямата част от населението у нас. И отхвърлено по законов ред по категоричен начин.

А за това, че в България няма семейство, което да не е преживяло подобни разпри с учители, които нарочват определени деца и полагат неистови усилия да смачкат духа им още в ранна възраст. Хиляди са учениците като Росен, на когото за кратко време онзи учител в НПМГ му е „насвяткал” десет двойки и го е оставил да повтаря класа.

Мисля, че преподаватели, които си позволяват да осакатяват детските души по подобни начини, трябва да бъдат преследвани наказателно. Съгласете се, че не е нормално да им вдигат заплатите, а българските деца да оглавяват класациите по функционална неграмотност, т.е. те познават буквите, но не разбират това, което четат.

Освен това мисля, че сутрин, обед и вечер като библия трябва да наизустят и да си повтарят речта, произнесена от слепия полковник Франк Слейд, изигран блестящо от Ал Пачино в култовата лента „Усещане за жена“. Полковникът произнесе своята реч пред ръководството на елитен колеж в защита на своя близък приятел, колежанинът Чарли:

Ако мислите, че готвите тези деца за достойни мъже, помислете отново. Защото смятам, че вие всъщност петните духа, който институцията трябва да проповядва.
Какъв срам! Що за шоу изнесохте днес? Единственият свестен актьор в него седи тук до мен и ще ви кажа, че душата на това момче е чиста. С нея не може да се преговаря. От къде знам ли? Някой от присъстващите тук (и няма да казвам кой), се е опитал да я купи. Само че Чарли не я е продал.
Невинаги съм бил сляп. Виждал съм момчета като тези тук, дори и по-млади, но с осакатени тела – без ръце и без крака. Но няма по-страшна гледка от ампутирания дух. За него няма протеза. Когато дойдох тук, чух мотото „Люлка на водачи“. Но щом въжетата се скъсат, люлката пада. И тук тя се е сгромолясала.
Творци на достойни мъже и лидери. Внимавайте какви лидери създавате!
Не знам дали мълчанието на Чарли е правилно. Не съм съдия или жури. Но знам, че няма да продаде някого, за да купи бъдещето си. А това, приятели, се нарича почтеност. Това е смелост. Това са качествата на лидера.
Бил съм на кръстопът в живота си. И винаги съм знаел кой е верният път, но никога не съм го поемал. Знаете ли защо? Защото е изключително трудно.
Пред вас е Чарли. И той е на кръстопът, но е избрал своята посока. Верният път. Път, изтъкан от принципи, които изграждат характера. Нека продължи по него. Държите бъдещето на това момче в ръцете си. Ценно бъдеще, уверявам Ви. Не го унищожавайте. Пазете го. Дайте му шанс. Един ден това ще ви направи горди. Обещавам ви…”.