Христо Панчугов пред novini.bg: Политиците превърнаха избирателната система в идеология, а тя от своя страна наказва самите политици

- В България има ли реални условия за отмирането на досегашната политическа система и зараждането на нова?

- В тези избори как се представиха десните и левите партии?

- Валидна ли е все още формулата „ляво-дясно” в съвремието ни или отмря в изминалите години?

- Г-н Панчугов, можем ли да си направим изобщо някакви полезни изводи от вече официално приключилите седми извънредни парламентарни избори?

- Диалогът между политиците не трябва ли да предхожда претенциите? Как ще коментирате, че преди да седнат да преговарят с победителя, тези партии, класирани след него, първом заявиха своите претенции и начертаха пак червени линии?

- Защо вече се говори предимно за технологията, а не за идеологията в политиката?

- Има ли надежда скоро да излезем от този омагьосан кръг от избори на избори?

- Има ли шанс за ефективен сговор между партиите за управлението и между кои партии е най-възможен, според вас?

- По Ваша преценка, доколко е реално партиите да не могат се разберат за пореден път и отново да ни пратят на избори напролет?

- Валидна е, тя е ориентир за българските граждани да намират и определят своето политическо пространство. Не е изчерпана тази формула, но много отдавна в нея не е попълвано съдържание.

Политологът Христо Панчугов е асистент в департамента по политически науки на НБУ. Преди това е бил зам.-главен секретар на СДС и е активен участник в опитите за обединение на десницата преди РБ.

- Вляво имат малък ръст и е важно, че спря предишното пропадане на БСП, което се случваше на всеки следващ вот. Обединението на леви формации в едно изигра добра роля, но също е важно, че извън него, няма други играчи в това пространство. Няма кой знае какъв оптимизъм пред тази коалиция, мисля, че тя достигна своя потенциал. За десните, както споменах вече, мисля, че трудно изпълват със съдържание определението за тях.

- Обсъждането на подобни формули е предсрочно и не може да се случи без първо да е ясно дали двамата – първият и вторият основни играчи – ГЕРБ-СДС и ППДБ биха се споразумели за общо управление. Докато те не разпишат ясно дали могат да работят заедно и не поемат гаранции за осъществяването на намеренията им, за трети и повече играчи в тази конфигурация е рано да се говори. Лично аз смятам, че е неприемливо като трети участник в подобна конструкция да е едното или другото ДПС.

- Работи се това да не се случи, защото партиите в голяма степен изчерпаха своя мобилизационен и организационен ресурс. Има съществен натиск да се състави управление и ние, гласоподавателите, най-после да си поемем глътка въздух. Дали това ще се случи, зависи от самите политици,.Не бива да забравяме обаче, че те през годините не са показвали умения да се справят с тежки политически проблеми. Но и да бъдем оптимисти, че все пак реалността може да ги принуди да вземат непопулярни политически решения.

- Според мен има поне два основни извода от този вот. Стана пределно ясно, че политическият разказ в този вот не е нещо, което вълнува гражданите. Няма съществено повишаване на избирателната активност, а това затруднява търсенето и намирането на изход от сегашната ситуация. От друга страна, ясно се вижда, че политиците ни не са усвоили нито един от уроците на миналото ни.

- Точно за това предизборното поведение на някои политици споменах по-горе. Те не могат да излязат от капана, в който сами са се вкарали. Подчинили са кампанията си на това да поставят условия и изисквания, а сега не им е лесно да излязат от този коловоз и да потеглят напред. Започват вече проблемите по съставянето на мнозинство и на кабинет.

- Цялата ни избирателна система беше идеологизирана и това е голям проблем. Постигнаха това, че дискредитираха изцяло процеса на гласуване, което води и до ниска избирателна активност. Когато хората нямат доверие в институциите, те просто спират да гласуват. Наскоро излезе изследване на международната агенция „Галъп”, което показва, че гражданите в България имат най-малко доверие в собствената си избирателна система. Това не носи дивидент за никого. Политиците превърнаха избирателната система в идеология, а тя пък от своя страна наказва самите политици.

Гласуването за несистемни партии в последните години показва, че обществените проблеми се решават все пак отново чрез партии, но други. Към момента нямаме сигурен и стабилен механизъм за изход от статуквото и затова се залага на всякакви алтернативни политически формации. Но това не означава, че в някой следващ момент няма да се появи нова възможност за гласуване. Тя може да е по-радикална, но е възможно и да бъде доста по-справедлива.

Т.нар. „сглобка” между ГЕРБ-СДС и ППДБ в миналия парламент беше продукт на такава ситуация. Ако партиите откажат да разговарят помежду си и да работят заедно по важните обществено-политически въпроси, то шансовете българското общество да бъде организирано около нещо друго не са малки. Колкото и време да отнеме това, то е неизбежно. Щом партийната система спре да отразява адекватно интересите на гражданите, то тя ще бъде заменена от друга система. Толкова е просто!

Това са политически представители, чиито послания нямат обществена подкрепа, но те продължават да се държат предизборно и не съзнават, че вече трябва да предлагат план за изход от политическата криза. Опасявам се, че има голям шанс да наблюдаваме пореден провал в съставянето на стабилно, устойчиво управление. Вероятно ще се провалим в търсенето на формулата за път напред.