Христо Панчугов пред novini.bg: Протестните партии сами убиха доверието и надеждите на хората към тях

В обществото има вакуум на политическото представителство, има много хора, които не виждат за кого биха могли да гласуват. За тях протестният вот за екзотични кандидати като Луна, Йоло Денев и др., винаги е алтернатива.

Мобилизацията за ПП ще идва от разочарованите от останалите организации, както и от хора, които преди не са гласували. Това в силна степен зависи от кампанията, която те ще направят и как ще опаковат своя продукт.

Неразбирателствата между т.нар. „протестни партии”, успяха да доведат до отлив на доверие и надежди към тях. Разочарованието на хората от тях е налице.

По същата причина има голяма вероятност в състава на следващия парламент да не видим „Изправи се! Ние идваме”.

„Възраждане” набира скорост, тъй като има радикализация на настроенията сред мнозина избиратели, поради демонстрираното втвърдяване на ДПС. Дали обаче ще успеят да минат изборния праг, или това ще направи някоя от останалите патриотични формации, предстои да видим. Те са като скачени съдове с ДПС.

„Демократична България” /ДБ/ досега предлагат определено странни политически и комуникационни решения, не виждаме ясен план за политическо управление. Скандалите там показват напрежение, очевидно се набляга на партийната дисциплина, а не на стратегии за печелене на избиратели. Самозатварянето, „Стокхолмският синдром”, не са позитивни знаци в политическото пространство. Вероятно ще има значителен отлив на гласове от тях към ПП, както прогнозират социолозите.

В края на изтеклата седмица стартира предизборната кампания, която е 2:1 – за президент и отново за трети пореде път за състав на НС. Как влизаме в кампанията, активни ли са политическите претенденти за управление на държавата, удачно ли е представянето им пред хората и има ли разминаване между исканията на избирателите и посланията на политиците? Разговарям с политолога Христо Панчугов. Той е асистент в департамента по политически науки на НБУ. Преди това е бил зам-главен секретар на СДС и е активен участник в опитите за обединение на десницата преди РБ.

В БСП виждаме, че нищо трайно не се променя, те излизат отново със предишните си председател и стратегия. Вижда се обаче, че имат двойствено отношение към президента Румен Радев, разколебани са в подкрепата си за него и това в голяма степен се дължи на отношението, което той показа към новата партия „Продължаваме промяната” /ПП/. Как това ще се отрази на червените и на подкрепата за Румен Радев, предстои да видим. Към този момент не се виждат ясни послания за общи действия между него и социалистите.

Закономерно е връщането на ГЕРБ като първа политическа сила, според проучвания досега, защото хората се умориха от напразни надежди – видяхме два парламента, които се оказаха напълно неспособни да създадат управление. Така вота към ГЕРБ се консолидира и символната победа им се връща. Хората търсят стабилност и дори някои да се бяха отказали от ГЕРБ, заради множеството разкрития и корупционни скандали, то сега пак се обръщат към тях. Към този момент обаче те нямат шансове да излязат от политическата изобалция, нито пък да получат мнозинство за съставяне на кабинет.

Но вероятно ще има мобилизация на твърдите ядра на останалите партии, без да има очаквания. Надявам се това да се промени до деня на вота и да се появят някакви по-вълнуващи послания и ясни програми за бъдещето, които да се реализират стъпка по стъпка. Това е важно, а не просто поредни участници в избори.

Основания за това президентът Румен Радев да има превес в състезанието за поста на държавен глава, каквото ни показват социологическите замервания дотук, има. Той зае принципна позиция през последните месеци. Това обаче не гарантира стопроцентов успех. Добрата новина е, че има активизация на интереса към президентските избори. Важно е участниците да следват важните интереси в обществото, свъзани с кризите в здравеопазването и икономиката, а щабовете и пиарите на политиците да се интересуват от хората и да не допускат имиджови гафове, каквито наблюдаваме.

Очаквах по-активен старт на кампанията от страна както на претендентите за президентството, така и от политическите организации, които да започнат с отговори на актуалните въпроси в обществото ни. Важно бе да кажат какво ще се промени след тези избори, за да има стабилно управление в страната и да се опитат да дадат отговори как ще излезем от политическата криза, в която сме от дълго време. Към този момент аз не виждам ясни заявки в тази посока. Имаме повече от досегашното и познатото. Опит да се полира съществуващият имидж на една или друга личност или партия, затваряне и говорене от страна на всяка партия само за собствената й аудитория. Няма никакви опити за обединение на гласоподаватели и на политически стратегии, така че после да имаме гаранция за мнозинство, а не същото като преди гласоподаването.