"Уолстрийт джърнъл": Путин повишава цената на мира в Украйна

Посещението на Джо Байдън в Европа в края на президентския му мандат е момент за равносметка на времето, прекарано от него в Белия дом. Тя изглеждат по-добре, отколкото за неговия предшественик Доналд Тръмп.

Байдън разглежда американско-германското партньорство като основа на трансатлантическия съюз, посочва "Уолстрийт джърнъл".

Междувременно проруските партии стават все по-силни в цялата бивша Източна Германия, а в Америка все по-силно се чуват многобройни гласове, които настояват за прекратяване на американската помощ за Украйна, изтъква "Уолстрийт джърнъл".

Скъпоструващият конфликт в Украйна продължава от години и сега подкрепящият Киев Запад по-скоро ще търси, отколкото да предлага начини за излизане от него, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Когато германският президент Франк-Валтер Щайнмайер награди Джо Байдън с Големия кръст на Ордена за заслуги на Федерална република Германия в двореца Белвю в Берлин миналата седмица, това беше момент на реабилитация за изпадналия в затруднение американски президент. Преди това само един американец е бил удостоен с такава висока награда - Джордж Буш-старши, който подкрепи обединението на Германия в края на Студената война въпреки възраженията на Русия, Великобритания и Франция, отбелязва вестникът.

В сравнение с неговия съперник Доналд Тръмп списъкът на постигнатото по време на мандата му може да изглежда добре. Но Байдън отдавна се е превърнал в човек, който отлага вземането на важни решения, и той е отговорен за това, че Украйна губи от Русия, пише "Велт".

Ако в началото на конфликта в Украйна правителството на Байдън беше движеща сила в западния алианс и успя да предотврати поражението на Киев на ранен етап, то сега ръководителят на Белия дом се премести в лагера на протакащите - при Шолц - и се превърна в една от най-ефективните "спирачки“. В крайна сметка именно заради американското вето Киев все още не може да използва оръжия с далечен обсег на действие срещу военни обекти на руска територия. Отслабването на западната подкрепа като цяло е причината украинската армия бавно да губи сили на фронта, коментира "Велт".

Байдън се остави да бъде сплашен от Путин. Страхът му от ескалация на конфликта го превърна в президент, който е изгубил от поглед това, което наистина е заложено на карта в Украйна. По този начин Байдън може да остане в историята като президента, който не само загуби Афганистан, оставяйки го на талибаните, но е и отчасти отговорен за поражението на Украйна от Русия - с Олаф Шолц и Еманюел Макрон като доброволни помощници в това, което ще бъде геополитическа катастрофа за Запада, отбелязва "Велт".

Днес, когато Западът е изправен пред предизвикателствата на една активна и много агресивна група от авторитарни, тоталитарни и ревизионистични държави, Байдън смята, че американско-германското партньорство ще бъде в основата на съюза на демокрациите, обединени в желанието си да защитят съществуващия световен ред.

Според Байдън администрацията на Тръмп не е успяла да осъзнае централната роля на този съюз, което е довело до опустошителни последици в целия свят. Възстановяването на съюза между Вашингтон и Берлин е ключова част от стратегията на Байдън за утвърждаване на американското лидерство.

На церемонията Щайнмайер не каза, че 32 месеца след началото на военните действия Русия печели, въпреки че несъмнено е наясно с това, отбелязва "Уолстрийт джърнъл". Въпреки драконовските санкции, затруднената икономика, корупцията в правителството, лошо обучените войници и офицерски корпус, армията на Путин напредва стъпка по стъпка, изтласквайки назад въоръжените сили на Украйна, а руските въздушни удари унищожават енергийната инфраструктура на страната.

Екипът на Байдън, германският канцлер Олаф Шолц и техните колеги от Организацията на Северноатлантическия договор трябва да бъдат похвалени за това, че мобилизираха подкрепата си за Украйна и предотвратиха нейния разпад в първите месеци на бойните действия. Без западната помощ по-голямата част от Украйна, ако не и цялата страна, днес щеше да бъде окупирана от руснаците, посочва вестникът. Въпреки това съюзниците от НАТО не успяха да дадат отпор на руската агресия в собствения си заден двор, а това ясно сигнализира на останалия свят, че алиансът е слаб. Китай и Северна Корея вече не се притесняват от западните заплахи и засилват подкрепата си за Путин и неговата военна операция, отбелязва вестникът.

В началото на конфликта Вашингтон и Берлин вярваха, че Путин ще бъде победен. Санкциите трябваше да подкопаят икономиката му, а общественото недоволство щеше да расте с напредването на бойните действия. Западното оборудване трябваше да даде на Украйна достатъчно предимство на бойното поле, за да блокира руското настъпление, и в крайна сметка Путин просто нямаше как да не се преклони пред Запада в търсене на изход от този опустошителен конфликт.

Сега повечето западни наблюдатели смятат, че Путин държи страната си в желязна хватка. Икономиката на Русия е преминала на военна основа и се е адаптирала към новата обстановка, а задълбочаващите се партньорства със Северна Корея, Китай и Иран му помагат да се сдобие с големи количества оръжия, оборудване и дори, както се твърди, със севернокорейски наемници. Киев е попаднал в капана на войната на изтощение, в която е изправен пред по-силен противник. А на Запада му предстои още дълго да оказва на Украйна финансова и скъпоструваща военна помощ, пише "Уолстрийт джърнъл".

Сега екипите на Шолц и Байдън искат да получат от Путин предложения за изход от ситуацията. Вашингтон и Берлин се надяват, че един компромисен мир, при който Украйна отстъпва територии на Русия, но получава членство в НАТО и ЕС, ще бъде приемлив за Киев и ще доведе до по-малко унизителен край на този скъп и опасен конфликт.

Путин иска три неща от този въоръжен конфликт: колкото се може повече украинска територия и население, руско право на вето върху външната и икономическата политика на следвоенните остатъци от Украйна и значително отслабване на НАТО и ЕС. Цената на тези желания е висока, но всеки ден на бойни действия приближава Путин все повече към постигането на тези три цели.

Това е жестоката истина, която нито екипът на Байдън, нито екипът на Шолц искат да видят. Те нямат реалистичен отговор на това развитие. Награждаването на Байдън с орден за заслуги е добре, но той се готви да напусне поста си, а партньорството между Германия и САЩ се проваля на най-важния си изпит от времето на президента Буш-старши, заключава "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.