Една майка говори: Как следродилната депресия може да те срине за година

Не може една жена да е нещастна, след като роди, това е индикация, че има някакъв проблем.

Това каза пред БНР Кремена Кунева, председател на фондация "Даная", която публично сподели, че е преживяла следродилна депресия.

"Близките и приятелите са много важни, но за такива случаи трябва експертна помощ", подчерта тя.

По-рано Кремена Кунева написа във фейсбук страницата си във връзка с информацията, че е открито тялото на изчезнала преди ден 31-годишна жена - майка на две деца, второто от които е родено през тази година:

"Това ме разтърси жестоко. Много жестоко.

Хората не знаят как да реагират, когато общуват с жена в следродилна депресия. Често си мислят, че думите „Абе я се стегни! Имаш хубаво, здраво бебе, имаш дом, прекрасен съпруг! Какво искаш?!“ ще ти помогнат. Напротив!

Това те смазва! Кара те да се чувстваш още по-зле, още по-виновен – че имаш всичко, а се чувстваш зле. Физически зле.

Аз стигнах до там, че един ден не можах да стана от леглото. Просто не можех. Приключих.

Хората си мислят, че тези състояния са шега, че „просто си уморена, ама така е с малко бебе“, „всички са така!“.

Не, не всички са така! Не, това не е нормално състояние, и не, не се лекува със „Стегни се!“. Напротив, влошава се. Една жена, след като роди, трябва да бъде щастлива и ако не е, обърнете ѝ внимание навреме и се погрижете за нея.

Не я съдете! Не я наричайте слаба! Много често именно с най-силните жени се случва точно това.

Мили жени, говорете открито за чувствата и нуждите си след раждането и знайте, че проблемът НЕ Е ВЪВ ВАС.

Толкова ми е мъчно за това прекрасно момиче.

Надявам се, че нейният случай не е бил такъв, при който не е имала нужната подкрепа, и дано тази трагедия обърне повече внимание на обществото ни към този болезнен за немалка част от жените проблем.

Депресиите не са просто „настроения“. Това е състояние, което изисква терапия, а понякога и лечение.

Може би защото самата аз, макар и никога да не съм го споделяла публично, имах много тежка и трудна следродилна депресия. Не беше класически вариант, не се стигна до крайности, но това, което преживях, беше един от най-страшните моменти в живота ми.

Да, за съжаление много хора се срамуват да признаят, че може да имат психични проблеми, въпреки че мозъкът е орган като всеки друг и може да се разболее. Този срам често произлиза от социални стигми, липса на разбиране и страх от осъждане. Докато за физическите заболявания като диабет или сърдечни проблеми хората търсят помощ без колебание, психичните състояния все още се възприемат по различен начин".