Нашествие на гигантски водни дървеници в няколко града у нас

Свръхпопулацията мнозина си обясняват с твърде горещото, досущ тропическо лято тази година. Буболечката не бива да се пипа с голи ръце.

"Твърде вероятно е в състава на слюнката на т. нар. водоплавки да се съдържа хистамин и други подобни субстанции. Затова ухапаните могат да получават сърбеж, лека болка и зачервяване. На този етап няма регистрирани случаи на тежки алергични реакции. Те включват сериозни симптоми като задушаване, подуване, световъртеж, замаяност, гадене. Най-често при алергичен пристъп лекарите прилагаме противоалергични лекарствени препарати под формата на инжекции или таблетки, според сериозността на състоянието на пострадалия. При подобна симптоматика трябва да се потърси медицинска помощ, самолечението в тези ситуации е изключено", заяви специалистът по вътрешни болести и алерголог проф. Мария Стаевска.

Нашествие на гигантски хищни водни дървеници, известни още като Нилски водоплавки, изплаши хората в парковете на Пловдив, Бургас, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Димитровград, Свиленград и Първомай. Буболечката се забелязва най-вече по поречието на река Марица в този период - излиза от водата и лесно може да бъде видяна по зелените площи на градски паркове и градинки.

Lethocerus patruelis, сем. Belostomatidae, е най-едрото водно насекомо и най-едрата европейска буболечка. Храни се с попови лъжички, малки риби, жаби, червеи и дори себеподобни. Убива жертвите си, като ги пробожда с дългия си хобот, през който инжектира парализираща слюнка. След като секретът парализира жертвата и разгради вътрешностите ѝ, дървеницата буквално я изсмуква.

Зоолози и ентомолози са категорични обаче, че Нилската водоплавка не обитава водите на река Нил, нито може да бъде забелязана в Африка. Учените дори избягват да ги наричат с това име. Видът се среща по нашите ширини от хилядолетия насам и е типичен за Южна Европа. Специалистите казват, че има две основни причини да виждаме с очите си огромните водни дървеници повече от преди. Една от тях е мобилните устройства, интернет и социалните мрежи, чрез които информацията достига до повече хора. Вторият фактор е, че по това време на годината тварите летят нощем и лесно се дезориентират от големия брой осветителни тела в градската среда, заради което все по-често осъмват на сушата.