Различни правни аспекти на гейминг индустрията ще обсъждат юристи на конференция в Ирландия. Tова определено засяга и хората, които ги играят. Припомняме глобалната инициатива на американския геймър Рос Скот, който настоя френска компания да не спира поддръжката на една от игрите, които той играе. Хиляди са се подписали в близо 13-те световни петиции. В Европа също има такава.
Фирмата на Стефан Ставрев прави от 6 години не развлекателни игри, а игри за обучение. Пазарът му е само български и затова малко предпазливо подхожда към въпроса чия е играта - на закупилия я или на компанията – производител и разпространител.
Повечето държави дори имат стимули за разработване на игри, припомня адвокат Георгиева. Затова и тук би било добре да го има. В България има много студия, които произвеждат игри, добри разработчици, които пренаемали в Канада и Щатите.
От години гейминг секторът е молил юристи, адвокати и законотворци някой да им улесни положението.
Стефан Ставрев, чиято фирма прави игри за обучение, казва, че е доволен от сегашното положение на законодателството за видеоигри.
Случаят със спирането на играта "Дъ Крю", след който американският геймър Рос Скот поде глобална инициатива за защита на потребителите ѝ постави въпроса за регулациите на този продукт на интелектуалния труд още по-сериозно. Като производител в нишов сектор Стефан Ставрев е решил този въпрос - поддържа собствена платформа за образователните игри. И ги продава ги на училищата. Плаща на създателите. И не изисква спирането им след определено време. Но и Стефан Ставрев казва, че ситуацията с правата не е проста за обяснение.
Според адвокат Христина Георгиева може би е дошло времето да се мисли за закон за гейминг индустрията. Тя се занимава с правата на създателите и потребителите на видеоигри. А идеята за дисертацията ѝ за правната защита на видеоигрите дошла именно от питането на компанията на Стефан Ставрев за това как да защитят правата си при старта на проекта.
"Видеоигрите в момента никъде не са споменати като произведение. Въпросът е кой им е авторът. ... Това са голяма група права, носители на които са отделни физически лица. В крайна сметка поставям въпроса - кой е автор на играта финално. Ако четем Закона за авторското право, не можем да си отговорим. В закона са изброени различни произведения и там няма видеоигра. Има обаче алинея, която казва "произведения са и други, които са съставени от много материали или сбор от други произведения". Аз твърдя, че там бихме могли да отнесем видеоиграта на този етап, доколкото нямаме отделен текст. Но пак не си даваме отговор на въпроса - кой е авторът".
Това и ще сподели адвокат Христина Георгиева на колегите си в Ирландия по време на конференцията за правата на видеоигрите. Но положението не е такова само в България, а и в другите европейски държави правата на гейминг индустрията също не е уточнена. Но това може да се промени, подсказва адвокат Георгиева. И то точно от Франция - страната, откъдето дойде и казусът със спрения достъп на геймърите до играта "Дъ крю". Според нея много лесно може да се направи регулация, която да улесни сектора.
Той вярва, че разработчиците трябва да са по-отговорни към играчите, които искат да играят. Не както е направила френската компания, която ядоса геймърите по света, като уби игра, за която са си платили. И ги накара да обявят петиции на различни континенти.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)