На въпрос дали това означава връщане на задължителната казарма, Найденов отговори, че „има различни форми и не опира само до връщането на задължителната наборна военна служба“.
Относно самия конфликт в Близкия изток, Ангел Найденов отбеляза, че „наблюдаваме възможно най-лошия сценарий от атаката на „Хамас“ срещу Израел и началото на бойните действия на Израел в Газа“.
Според него не е необходимо Българската армия да се заеме изцяло с охраната на държавната ни граница предвид прогнозите за мигрантски натиск заради събитията в Близкия изток.
Армията ни участва в опазването на държавната граница. До 500 души от състава на Българската армия са ангажирани с охраната, заедно със силите на „Гранична полиция“, добави той.
„Тук двата основни въпроса са как и кога ще отговори Израел на иранската ракетна атака. Вероятно удари ще бъдат нанесени или по военни обекти, или по енергийната инфраструктура. Разбира се, удар по ядрените съоръжения на Иран също не са изключени, но дано не се стига дотам“, добави Найденов.
Законът за подготовка за защита на Отечеството е част от онзи бърз преглед на елементите на националната система за сигурност. Той обхваща общата оценка за недостиг на личен състав, най-вече сред професионалните военнослужещи. Това заяви бившият министър на отбраната Ангел Найденов в ефира на NOVA NEWS по повод провелия се днес Консултативен съвет за национална сигурност при президента.
Накратко казано, този закон трябва да регламентира хората, към които да бъде насочена съответната военна подготовка. В съседна Сърбия върнаха военната служба в рамките на 75 дни, които са начални за едно военно обучение, обясни бившият министър на отбраната.
)