„Страните от Западните Балкани разполагат със силен икономически потенциал, който с общи усилия можем да превърнем в реално икономическо развитие и да създадем условия за дългосрочен интеграционен растеж на страните в него.“ Това заяви заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов в изказването си на състоялата се в Берлин Конференция „10 години Берлински процес - Западните Балкани като икономическа зона по пътя към ЕС“.
Домакин на форума беше федералният министър на икономиката и опазването на климата на Германия Роберт Хабек. Участие в него взеха представители на страните – партньори в инициативата Берлински процес, съобщават от пресцентъра на Министерството на икономиката и индустрията.
Заместник–министър Павлов бе категоричен, че продължаващите икономически и политически предизвикателства в международен план и действащите военни конфликти налагат да се търсят повече възможности за повишаване на привлекателността и конкурентоспособността на страните от балканския регион и приближаването им до Единния пазар на Европейски съюз. Готови сме да продължим ангажимента си с активен, видим и целенасочен диалог“, обяви заместник-министърът.
„По оценка на външни наблюдатели предприятията от ЕС са осигурили над половината от инвестициите за региона“, съобщи Павлов и допълни, че ЕС е основен търговски партньор за страните от Западни Балкани, като обхваща две трети от общата търговия на региона.
Зам.-министърът на икономиката и индустрията потвърди, че България ще продължи да подкрепя подобряването на инвестиционния климат в страните от Западните Балкани, чрез задълбочаване на регионалното икономическо сътрудничество и премахване на пречките пред търговията и инвестициите, за осигуряване на по-добър достъп на компаниите до пазарите на страните от Западните Балкани.
„Свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора трябва да лежи в основата на сътрудничеството, то би довело до увеличаване на възможностите за инвестиции, интегриране на Западните Балкани в общоевропейското цифрово пространство, трансформация на индустриалните сектори, оформяне на регионални вериги за стойност и интегрирането им във веригите за стойност на ЕС, подкрепа на иновациите и интернационализацията на малките и средни предприятия, както и до мобилност на младите хора в целия регион, което ще ги задържи в региона и ще намали нивото на изтичане на специалисти“, заяви още Павлов.
Той допълни, че акцент трябва да се постави и върху регионалната сигурност, резултат и от незавършения процес на интеграция на страните от Западните Балкани в ЕС, както и че усилията следва да се насочат и към активно сътрудничество за развиване на транспортните, енергийните и дигиталните връзки и реализация на повече съвместни проекти.
Берлинският процес е платформа за сътрудничество на най-високо равнище между лидерите на страните от Западните Балкани, страните от ЕС и Великобритания, с участието на гражданското общество, младежта и бизнеса в региона. Лансирана е от Германия през август 2014 г. Целта е да се подпомогне задълбочаването на икономическата интеграция на държавите от Западните Балкани, сближавайки региона с ценностите и социално-икономическите стандарти на ЕС. От присъединяването си през 2017 г., България продължава да има активна, постоянна и конструктивна ангажираност в Берлинския процес.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)