„Повишението на заплатите без обективни причини – има политически натиск, има избори. Доходите се повишиха в частния сектор, когато се повиши инфлацията, и след това публичния сектор започна да вдига доходите. Ако заплатата ви сега е с 30% по-висока от лятото на 2021 г., значи сте на същото ниво”, изчисли Панчев.
Икономистът Стоян Панчев подчерта: „Доходите растат заедно с инфлацията. Тъй като линията на бедност зависи от доходите на домакинствата, това значи, че и тя се движи заедно с общото ниво на доходите в страната.”
По думите му един работещ чрез данъци и осигуровки плаща за около двама и половина души – пенсионери и социално слаби.
Според доц. Ножаров в съдебната система с години се вдигат заплатите, но виждаме ли ги да работят по-добре?
Според него внасянето на работници от чужбина няма да вдигне заплатите, напротив.
„Ние сме държава с ниски и прости данъци – не трябва да се експериментира с тях”, каза още Димитров.
Линията на бедност влияе върху размера на социални плащанията, 730 000 души са засегнати от нивото ѝ. Това са хората с ТЕЛК, надеца и ученици от уязвими групи, деца в риск. Това заяви доц. Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в БСК, в ефира на Нова телевизия.
Добромир Иванов от Българската предприемаческа асоциация допълни: „Не знаем колко души реално имат нужда от това. Има много хора, които укриват доходите си. Строителни работници взимат по 5-7 хиляди лева, а се осигуряват на половин ден на минимална работна заплата. Браншове като таксиметровия не искат да бъдат изсветлени – защото хората или ще избягат в чужбина, или ще се върнат в престъпността.”
Относно държавния бюджет, Ножаров смята, че задължително трябва да има принципа „пари срещу реформи”: „Да се постигне определен резултат, за да се дават пари в съответния сектор. Трябва обаче да се спре практиката за 100% дивиденти от държавните предприятия.”
Според Панчев данък за големите международни компании е ключов: „Караме ги да плащат повече, затова може би отиват в други страни като Румъния. Ние сме единствената страна в ЕС, която не е включила две изключения – de minimis и това за съществена дейност.”
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)