България е сред страните-членки с най-висок процент жители, които не са успели да поддържат необходимата топлина в жилищата си през 2023 г., се казва в оповестения от Европейската комисия доклад "За състоянието на Енергийния съюз" за тази година. Той бе представен от еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон.
През 2022 г. изкопаемите горива са съставлявали почти две трети или 65,4 на сто от енергийния микс у нас при средно ниво в ЕС 69%. Делът на ядрената енергия в България е бил 20,9%, а на възобновяемите енергийни източници – 13,8%.
Електрическият микс в страната ни е доминиран от изкопаемите горива - 48,2% и ядрената енергия 43,2%. ВЕИ съставляват 19,1%, докато средният показател за ЕС е 39,4%.
В България има едно подземно газохранилище с общ капацитет 0,55 милиарда кубика. Това прави 20 на сто от потреблението на газ у нас през 2022 г. В средата на август т.г. хранилището е било запълнено 83,83%, съобщава БНР.
Процесът по диверсификацията на изкопаеми горива у нас е доста напреднал, се казва още в доклада.
"Намалихме търсенето на газ между август 2022 г. и май 2024 г. с 138 милиарда кубични метра", пише още в доклада и се подчертава, че цените на енергията са по-стабилни и остават значително под върховите равнища на енергийната криза от 2022 г.
Данните показват също така, че населението ни е сред най-страдащите от енергийна бедност в ЕС. 20,7 на сто от хората у нас не са могли да се отопляват адекватно през миналата година, но по-зле от нас са били Испания и Португалия с едва една стотна разлика. През същия период 17,8% от населението у нас е изпитвало трудности при плащането на комуналните услуги.
Газохранилищата в ЕС са запълнени 90 % към 19 август, много преди крайния срок 1 ноември, се посочва в доклада. В него се отбелязва още, че делът на руския газ във вноса в ЕС е намалял от 45 % през 2021 г. на 18 % до юни 2024 г., докато вносът от доверени партньори като Норвегия и САЩ се е увеличил.
)