Правителството предлага линията на бедност за 2025 година да бъде 638 лева

Срокът за обсъждане е до 12 август, включително.

Линията на бедност заема важно място в областта на политиката, насочена към намаляване на бедността сред различните социални слоеве на населението, в т.ч. и на „работещите бедни“, се отбелязва още в доклада.

През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 325.9 хил. лица, или 20.6% от населението на страната, сочи изследването.

Правителството предлага линията на бедност от 1 януари 2025 година да стане 638 лева. Това е заложено в проект на постановление на Министерския съвет, публикуван за обществено обсъждане.

Предложената стойност от 638 лв. съответства на линията на бедност от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)”, като националната линия на бедност нараства с 21,3% (112 лв.) спрямо размера ѝ от тази година и разширява обхвата на социалните помощи.

С определянето на линия на бедност за страната от 638 лв. за 2025 г. финансовата подкрепа за хората с трайни увреждания, месечните социални помощи и финансовите помощи и средства по Закона за закрила на детето ще бъдат актуализирани съобразно възможностите на държавния бюджет. Ще бъде разширен и обхватът на хората с право на социална пенсия за старост според Кодекса за социално осигуряване.

Линията на бедност е монетарен показател за идентифициране на бедните, който се прилага при разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище и при определяне на мерки за социална защита. Тя е и база за определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с увреждания, социалните помощи по Закона за социално подпомагане, финансовите помощи и средства (за превенция на изоставянето и реинтеграция, отглеждане на детето в семейства на роднини или близки и в приемни семейства) по Закона за закрила на детето, както и за определяне на достъпа до социална пенсия за старост по Кодекса за социално осигуряване, се посочва в доклада на социалния министър.

С увеличаването на линията на бедност ще нараснат и социалните помощи по Закона за социално подпомагане, финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, финансовите помощи и средства (за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при роднини или близки и в приемни семейства) по Закона за закрила на детето, което ще окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-нискодоходните групи от населението.
Отслабването на инфлационния натиск се очаква да доведе до по-висока покупателна способност на уязвимите групи от населението и нарастване на потреблението на домакинствата, пише в доклада на министъра на труда и социалната политика, пояснява БТА.

През 2025 г. се прогнозира растежът на БВП да бъде 3,0%, като се очаква забавяне в растежа на инвестициите, в частност на публичните инвестиции, докато при частните ще има ускорение, свързано с намаление на несигурността и увеличение на търсенето.

Липсата на предсказуемост по отношение на промените в потреблението и заетостта, свързани с все още наличните рискове, породени от международната обстановка и инфлационните процеси, налагат използването на обективен подход при определянето на размер на линията на бедност за 2025 г. съгласно европейската методика на изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)”, който едновременно да гарантира адекватност на използваната статистическа информация и да обезпечи политиките, относими към ограничаване на бедността.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е
ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)“, посочват от НСИ.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. До 2020 г. за оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. От 2021 г. се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя - 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство. През 2023 г. 18 % от населението живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с предходната година.