Според статистиката прогнозите от лечението са много добри, а 70% от болните успяват да се преборят с неприятната диагноза.
Причините за развитие на това заболяване не са добре изучени, твърдят онколозите. Съществуват обаче някои рискови фактори, които увеличават риска от появата му. Той е най-висок при мъже с крипторхизъм.
По време на ембрионалното развитие на плода тестисите се намират в коремната кухина и нормално преди раждането се спускат до крайната си позиция в скротума. Този процес се нарича десценсус, обясняват медиците пред БТВ.
Нарушенията в хода му могат да доведат до задържане на тестиса на различно ниво по пътя му към скротума – именно това състояние се нарича крипторхизъм.
Около 7-10% от страдащите от тази вродена аномалия развиват рак на тестисите. Специалистите уточняват, че терапевтичното поставяне на неспусналия се тестис в правилната му позиция не намалява риска от рак на тестисите, но улеснява откриването му.
Възможно е след като човек е получил рак на единия си тестис в миналото, след време заболяването да засегне и другия. Ето защо специалистите твърдят, че тези мъже трябва да бъдат проследявани, тъй като рискът при тях от рецидив е много висок.
Това важи и за всички, които имат фамилна обремененост – наличие на това заболяване при други членове на семейството.
Приемът на естроген от майката по време на бременност излага бъдещия ѝ син на подобен здравен проблем. Рискът при тези момчета е от 2,8% до 5,3% по-висок от средната честота на заболели от рак на тестисите сред децата на такива майки.
Има и други фактори, които увеличават този риск. Например травмите и инфекциите на тестисите също се свързват с това заболяване, но връзката не е добре проучена, уточняват още специалистите.
Сред другите често срещани симптоми са чувството за тежест в областта на тестисите, тъпата болка в долната част на гърба или малкия таз. Добре би било да се знае обаче, че късното откриване на заболяването може да доведе и до други оплаквания.
За изясняване на диагнозата лекарят ще направи пълен преглед и ще разпита пациента си за продължителността и интензитета на оплакванията, които има.
За откриването на метастази на раковия процес в други части на тялото могат да се назначат и други образни изследвания, като рентгенография на гръдния кош или компютърна томография на корема и малкия таз.
Добре би било да се знае обаче, че в над 90% от случаите (особено, когато е открит рано) ракът на тестисите е лечим. Терапевтичните методи, които се използват обикновено, са операция, лъчелечение и химиотерапия.
Нехирургичното лечение на рака на тестисите включва прилагането на лъчетерапия и химиотерапия. При лъчетерапията се използват лъчи с висока енергия, които убиват раковите клетки.
Тъй като лечението на рака на тестисите може да доведе до безплодие, може преди започването му да се остави сперма в банка за съхранение, уточняват специалистите.
Туморите на тестисите заемат около 1% от всички ракови заболявания при мъжете. Най-често те засягат младите представители на силния пол – тези между от 20 до 40 години. Ето защо е важно те да ходят на профилактични прегледи, припомнят лекарите. И поясняват, че ако не се вземат мерки и не се назначи подходящо лечение, изходът от рака на тестисите може да е фатален.
Най-често ракът на тестисите се открива от самите болни. Те обясняват на лекаря, че са напипали безболезнена бучка или са открили уголемяване на тестисите си. Като цяло дискомфорт в тази област е рядък симптом – среща се при по-малко от 10% от пациентите, поясняват онколозите.
Някои пациенти например при посещението си при лекаря се оплакват и от симптоми, дължащи се на метастазирането (разпространението) на раковия процес в други части на тялото. Често те съобщават за болки в гърба, кашлица, кръвохрачене, задух, мравучкане в костите, намаляване на апетита, повръщане и гадене.
Диагностичните тестове, които се назначават за откриване на рак на тестисите, включват ехография, кръвна картина с туморни маркери, която да покаже дали има растеж на туморни клетки в тестисите – AFP (алфа-фетопротеин), hCG (човешки хорионгонадотропин), както и LDH1 (лактат дехидогеназа, по-точно изоензим I).
Специалистите твърдят, че видът на лечението зависи от тумора (дали е семином или несемином), стадия на заболяването, възрастта на болния и т.н. Обикновено се свиква медицински консилиум (комисия, която се състои от хирург, онколог и лъчетерапевт), който определя как ще се третира ракът.
Първоначалното лечение на туморите на тестисите е оперативното премахване на засегнатия тестис (медицинският термин за това е орхидектомия). Ако пациентът желае (по козметични причини), може да се постави протеза (изкуствен тестис) по време на същата операция.
Протезите обаче не се препоръчват в случаите, когато туморите обхващат стената на скротума или има наличие на инфекция. Оперативното отстраняване на единия тестис не се отразява на способността за ерекция и еякулация, категорични са специалистите.
По време на хирургичната операция се взима биопсия (тъкат от тестиса за микроскопско изследване), а след нея се правят и образни изследвания (компютърна томография или рентгенография) за определяне на стадия на заболяването и хода на следоперативното лечение.
Операция, запазваща тестиса, може да се предприеме при определени обстоятелства – тогава, когато туморната формация обхваща двата тестиса, когато пациентът е с един тестис или при развитие на нов тумор в другия тестис. Прилагането на такава консервативна операция обаче се ограничава при тумори с големина до два сантиметра.
Съществуват два вида лъчетерапия. При първата машина извън тялото излъчва лъчи, насочени директно към раковите клетки. Докато при втория се използват радиоактивни субстанции, намиращи се в игли, перли и други, които се поставят директно в тялото, в самия тумор или около него.
Химиотерапията пък е метод за лечение, при който се използват лекарства, убиващи раковите клетки. Тя се прилага като допълнително лечение след операцията, но при случаите на напреднал карциномен процес може да се приложи и като първоначално лечение.
)