Няма нищо драматично в този доклад, заяви бившият министър на труда и социалната политика Лидия Шулева. Тя смята, че решението на въпроса не е посочено в документа на НОИ. По думите ѝ трябва да се направи реформа в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се правят нови баланси.
Икономистът Михаил Кръстев каза, че парите за пенсии са „наши пари, които държавата преразпределя“.
Николов е на мнение, че може да увеличим прихода, а не да се чудим откъде да намерим пари. Той допълни, че делът на сивата икономика продължава да е 20%, което се отразява на приходите в бюджета.
„Може да начертаем едни правила, но ако политиците не ги спазват, те се обезсмислят“, каза още той. „Може да си позволим това увеличение, тъй като това е дотация от бюджета. България, с БВП от 200 млрд. лв., може да осигури нужните средства за дотация в пенсионната система. Въпросът е какво се постига с това“, обясни икономистът.
Адриан Николов коментира т.нар. швейцарското правило, при което с всяка изминала година увеличението на пенсиите ще по-малко. „Това се дължи на осъвременяването на пенсиите с половината от коефициента на инфлацията и половината на динамиката на средноосигурителния доход. Това, което ни казва докладът на НОИ е, че инфлацията ще бъде по-ниска, а се прогнозира и по-ниска динамика на средния доход“, каза още икономистът.
Той посочи, че по-важно е как ще се движат реалните пенсии, тъй като това е функцията на швейцарското правило. „Това не е повод за притеснение, тъй като единственото, което се казва е, че инфлацията ще бъде по-ниска. Политическият въпрос е кои са мерките, които могат да увеличат стандарта на живот“, допълни Николов в ефира на Нова.
Шулева посочи, че границата между осигуряващите се на минимална заплата и средна работна заплата е малка и затова трябва да се разделят социалните функции от пенсионната. „Поне 25% от дефицита се дължи на този проблем“, каза още бившият министър.
Кръстев каза, че това, което трябва да се направи, е да не се пречи на бизнеса и домакинствата, за да може икономиката да расте с по-бързи темпове и за да бъде запълнена дупката без сътресения във финансовата рамка. „Трябва да се помисли за облекчения на административната и данъчна тежест върху бизнеса и домакинствата, а не за увеличения“, каза още той.
„Все повече възрастни хора ще останат на пазара на труда, говори се за обвързване на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота. Според мен това ще се случи около 2040-2050 година, когато очакваната продължителност на живота ще достигне до 80 години“, допълни икономистът.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)