30% от доходите на домакинствата са от пенсии

По думите ѝ реформите не решават основния проблем - липсата на доверие в пенсионната система и масово хората не внасят осигуровки, защото не виждат смисъл в това.

Цената на живот се повишава със стойността, с която пенсионерите получават пари

Тя изтъкна, че никой не иска да пипне данъчната система, като че ли тя е перфектна.

"Хората изнемогват и не си даваме сметка каква разлика между потребности и ниво на жизнен стандарт се получава", алармира доц. Пенева

Икономистът Михаил Кръстев отбеляза, че има огромно увеличение на парите, които ще бъдат давани за пенсии. Скоро може да стане всеки втори лев да е от пенсии, обърна внимание той.

Според него механизмът, по който се определя минималната работна заплата (МРЗ), е изключително неадекватен.

По думите му пенсионерите в България не са двойно по-богати, защото по изкуствен начин се повишават разходите и голяма част от допълнителните им пари отиват за покриване на стоки от първа необходимост заради инфлацията.

Къде грешим при определянето на минималната работна заплата

Ако повишим данъчната тежест, да забравим за външни и вътрешни инвестиции, предупреди икономистът.

През третото тримесечие на миналата година всеки трети лев в семейния бюджет е бил от пенсии, а доходите на възрастните хора у нас са се увеличили със 120 лева за последните 12 месеца.

"Около 30% от доходите на домакинствата са от пенсии. Имаме застаряващо население и в повече от половината домакинства живеят пенсионери. Доходите от заплати заемат едва 60%. Статистиката е стресираща, защото пенсиите са нисък доход", коментира доц. Теодора Пенева от Института за икономически изследвания на БАН в "България сутрин".

Тя е против това да се гледа на пенсиите като огромна разходна дупка. Доц. Пенева даде следния пример: Средната пенсия е едва 900 лв., а знаем каква е издръжката на живот. Има проблеми с пенсионния дефицит и проблеми с бизнеса, но не трябва да са за сметка на доходите на хората.

"Никой не мисли за това как да се покрие минималната издръжка за живот. Минимизирането на разходите не се отразява. Пенсионерите са еднакво бедни. Дори е възможно стоките от потребителската кошница, които купуват, да са по-малко. МРЗ е основният инструмент за излизане от бедност. Половината от обществото изкарва под хиляда и няколко лева", заяви доц. Пенева.

"Производителността на труда е обективният измерител с колко расте икономиката и с колко растат доходите. Приближаваме се към икономически нонсенс. Нивото от 1080 лв. на МРЗ от 2025 г. се явява над 70% от средната работна заплата в 6 български области. Няма как да съществува минимална работна заплата, която да е толкова близо до средната. Това не отговаря на реалността", подчерта Кръстев.

"МРЗ е изключително неефективен инструмент. Статистиката от НСИ се изкривява много, защото заетостта в София е много по-висока. Различията могат да се преодолеят, ако тя се определя на регионален принцип. София изкривява статистиката за другите региони. Чрез влиянието си върху статистиката определя цялата финансова политика в България", настоя Кръстев.