Прозират ли в размяната на затворници между Москва и Запада наченки на започване на преговори за Украйна?

Дълго подготвяното споразумение между Русия и западните страни, включително САЩ и Германия, за историческа размяна на 24 затворници и две деца, която вчера стана факт, повдига въпроси за потенциалното му въздействие върху войната в Украйна, анализира АФП, цитирана от БТА.

Лукас Обин, изследовател в Института за международни и стратегически отношения, посочва, че "тази размяна на затворници показва, че САЩ и Русия от дълго време водят дискусии и разговарят помежду си по този въпрос".

Както впрочем и по време на Студената война - период, белязан от многобройни подобни размени на американци срещу съветски граждани.

На 14 декември 2023 г. самият руски президент Владимир Путин заяви, че се надява на "споразумение" относно двама американци, задържани в Русия, сред които бе и журналистът Еван Гершкович от американския в. "Уолстрийт джърнъл". Стопанинът на Кремъл даде да се разбере, че преговорите за евентуална размяна на затворници вече са започнали.

Според разследващия сайт "Инсайдър" разговорите всъщност са започнали в началото на 2022 г., когато Гершкович все още не е бил задържан. Те са засягали руския опозиционер Алексей Навални.

"Кремъл е смятал, че единственото, което трябва да направи, е да преговаря със САЩ, тъй като Вашингтон е могъл да повлияе на европейските си съюзници", обясни сайтът.

"Руснакът Вадим Красиков, който е полковник от руска Федерална служба за сигурност (ФСС), беше арестуван и осъден на 15 декември 2021 г. в Берлин на доживотен затвор за убийството на бивш чеченски сепаратистки командир, което направи участието на Германия в преговорите неизбежно", написа "Инсайдър".

Според сайта Путин се е надявал да размени Красиков за Еван Гершкович, който бил "специално арестуван" от Москва за тази цел. Германците обаче били "готови" да обсъдят единствено размяната на Вадим Красиков за Алексей Навални, който в крайна сметка почина в затвора.

Германският министър на външните работи Аналена Бербок отказа вчера в Париж да коментира въпроса. В Германия обаче признават, че решението за освобождаване на осъден убиец "не е било лесно".

"С това споразумение Русия показва, че убийците на Кремъл са важни за Путин", посочи Лиана Фикс, експерт в американския мозъчен тръст Съвет за външни отношения. "Руският президент неведнъж е подчертавал, че за него е въпрос на лоялност да ги измъкне от затвора", допълни тя.

Възможно е също така Русия да се опитва да "демонстрира, че е възможно да се постигнат споразумения с нея "добросъвестно", особено в навечерието на изборите в САЩ и обсъжданията на евентуално споразумение за Украйна", след като бившият президент републиканец Доналд Тръмп заяви, че иска да "сложи край на войната", ако спечели изборите през ноември, без обаче да дава повече подробности.

Лиана Фикс обаче се съмнява, че има пряка връзка между размяната на затворници и евентуално мирно споразумение, тъй като и Вашингтон, и Берлин "се придържат към принципа, че нищо, което засяга Украйна, не може да бъде обсъждано без Украйна".

Въпреки това, отбелязв изследователката, прозира готовността на Москва "да покаже добра воля, за да улесни започването на преговори", дори при положение че Владимир Путин ще се опита да наложи своите условия на Киев.

Лукас Обин подчерта също, че едва ли освобождаването на затворници може да се разглежда като прелюдия за преговори за мирно споразумение в Украйна.

Въпреки това той отбелязва, че тази размяна идва "в момент, когато Украйна отвори вратата за дипломация с Русия през последните седмици".

"Това се случва и в момент, в който от украинска страна се наблюдава своеобразна умора от войната", добавя изследователят от Института за международни и стратегически отношения.

"От руска страна постоянно изтъкват, че имат предимство на терен. Можем обаче да си представим също, че войната навлезе в патова ситуация, тогава ще търсим път за измъкване, за да можем да я спрем и да излезем с високо вдигнати глави", каза още Обин.