Политици и регулатори се правят, че няма картели ли?!

Що за наглост и гьонсуратлък е управниците, част от които непредставително избираме/ с 8 на сто от имащите право на глас/, а другите ни ги назначават тези от малцинството,

И е така не от вчера и днес, а от десетилетия назад.

Ама сигурно и това не знаят, нито кой е Петко Р. Славейков.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

Изкупните цени на млякото и зърното паднаха с близо 30 на сто, но цените в хранителните магазини не помръдват. Защо? А защо цените на едни същи стоки у нас и в чужбина на някои от големите хранителни вериги са различни – тук по-скъпи, а там по-евтини? Или това неравенство е закодирано и умишлено програмирано за различните европейски страни в съюза?

Трябва ли пак да припомняме на властите, че за нормалните българи е повече от ясно, че съществува КАРТЕЛ между продавачите на храни? Ако трябва можем и всеки ден да им напомняме този факт, защото той е очеизваден, но те не искат да го видят, нито да разследват, нито да си гледат работата, казано накратко.

Писнало ни е на всички потребители, които издържаме онези на държавната хранилка, от това, че постоянно и по всеки повод ни показват бездушие и безразличие. И после се чудят защо българите вече нямат и грам уважение към институциите и ги гледат с цялото омерзение, на което са способни.

България е сред страните в Европейския съюз с най-ниската изкупна цена на суровото мляко, показват данните на Европейската комисия. Това удря директно производителите, които с основание протестират и изразяват своето недоволство публично. Не е зле на дървените философи, с които изобилства в социалните мрежи, да им се казва, че това са хора, които ПРОИЗВЕЖДАТ, а не препродават и не глаголстват на празен ход по повод и без повод.

Виж, търговците са били прогонени от храма, пише в онази Вечна книга, която безбожниците не отварят и не познават. У нас управленията едно след друго от над три десетилетия им се кланят и ги дундуркат по всевъзможни начини за сметка и на производителите, и на потребителите.

За тях е по-важно да толерират картелите и да им създават условия за задоволяване на общата им лакомия – един от Седемте смъртни гряха. Поучително е все пак по някое време да си пуснат и да изгледат една от знаковите кино ленти от 90-те – „Седем” на Дейвид Финчър, в която има незабравима сцена за лакомията. Още имам кошмари от нея. Думата ми е, че човек трябва да се бои от възмездието, защото то го следва като сянка по петите и рано или късно, но винаги го застига.