Д-р Иван Хиновски за novini.bg: Очертава се климатикът да стане лукс

- Г-н Хиновски, защо работодателите отново са недоволни от цената на тока, какво се случва?

- Имат основание хората, защото те раждат стандарта в страната, внасят приходи в бюджета, а насреща нямат грам сигурност и стабилност.

- Кой конкретно е виновен за липсата на баланс на този пазар?

Системата по принцип се развива скокообразно.

- Защо, какви са причините затова?

- На регулирания пазар в едногодишен срок има някакво относително спокойствие за цената на тока, но защо на борсата е такъв „мрак”?

- Има ли опасност за битовите потребители, за домакинствата, да плащат в пъти по-скъп ток, когато догодина излязат на свободния пазар?

- Като специалист в тази област, какво бихте препоръчал на управляващите за туширането на такъв евентуален шок?

- Какъв ще е моделът при нова либерализация на цените?

- Моделът вероятно ще бъде една цена и всички разходи над нея, ще се компенсират от фонда за сигурност на енергийната система. Демек ще ни компенсира държавата с вид помощи и няма да плащаме свръхвисоки цени.

- Ясно ли е вече кои са „енергийно бедните” българи?

Има дефиниция, но не се прилага, защото

Трябваше да се направи една образователна програма с общините, да се приложат критериите и да се определят кои са енергийно бедните семейства. Но това не се прави.

- Колко електроенергия изнася България към момента?

- Кое е най-изгодното отопление за зимата за потребителите ?

Българските работодатели, частния бизнес, и тази седмица бяха изложени на стрес заради скоковете в цените на тока на електроенергийната система. Разговарям с енергийния експерт д-р Иван Хиновски, който има над 40-годишен опит в управлението на енергетиката. Бил е Изпълнителен директор на НЕК, директор в Енергопроект и член на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй". В момента е председател на Българския енергиен и Минен Форум /БЕМФ/ и директор „Маркетинг“ в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия. Той бе депутат от квотата на ИТН в състава на 45-то и 46-то НС и председател на парламентарната енергийна комисия.

В цяла Западна Европа големите предприятия сключват 2-3-5-годишни договори и така им се осигурява относителна стабилност и предвидимост за работата им. У нас обаче развитието на енергетиката е небалансирано, катастрофално. Липсва прогноза за енергийния баланс, за мощностите, които се ползват в различни режими. Т.е. мога да обобщя, че в сектора всичко е хаотично. Това води до силна зависимост от цената на борсата и предлагането. Когато то не е балансирано, се получават такива огромни скокове в цената, защото липсва предлагане на електроенергия в определени часови пояси на деня.

Тя е поставена в зависимост, в резултат на зелената сделка, която сама по себе си е един крайно либерален модел на развитие. Т.е. всички изграждат фотоволтаици и възобновяеми енергийни източници - колкото могат и където могат. Това води до дисбаланс на енергийни и обменни мощности в системата, до претоварване на едни участъци и дефицити за сметка на други, свръхпроизводство в едни участъци, в които енергийната система има най-малко интерес да бъде така.

Две са основните причините. Това, че нашите политици не могат и не искат по политически причини да се съпротивляват на крайно либералното развитие на ВЕИ-тата, особено на фотоволтаиците, защото това е европейска политика. Втората причина е, че има липса на каквото и да е планиране. Допреди 10-на години в България всяка година се правеше прогнозен енергиен баланс. Знаеше се в какви часови пояси по колко енергия може да се предлага, колко ще се консумира, как ще се развиват отделните производства. Сега имаме напълно неясен обем от производството на фотоволтаиците, защото управленията по места и в центъра нямат информация какво произвеждат тези мощности. В системата влиза голямо количество електроенергия и те са длъжни да вземат други мерки като да стартират балансиращи мощности. Това е защото нашата енергийна система не е дигитализирана, тя няма информация за ежеминутния баланс между производство и потребление.

Вместо да има платформа за двустранни договори, по които биха могли да се спазаряват покупката на електроенергията за по-дълъг период, което ще успокои значително цените, ние имаме единствената платформа – „Ден напред”! Там всички производители предлагат енергия и всички купувачи заявяват покупка. Този неустойчив модел води до силна динамика на баланса предлагане-потребление и от тук се получават огромни изкривявания в отделни часови пояси. След 18-19 часа, когато фотоволтаиците спрат да произвеждат, изведнъж се появява огромен недостиг на електроенергия.

- Теоретично, ако домакинствата сключат договор с търговец, при който цените на еленергията се определят почасово, те може да плащат между 5 и 10 пъти повече. Но пък през деня могат да плащат нищожни цени. Такава е спецификата на борсата, която определя цените почасово.

- Бих им предложил да се цифровизира електроразпределителната мрежа, защото по този начин ще падне драстично потреблението в часовете на най-голямото търсене – вечерта. Това едва ли ще се случи скоро, но по света предлагат най-простият механизъм – търговците интервенират цените и правят една средна цена. Така в договорите на потребители фигурират поне две цени – на дневната е на нощна електроенергия и евентуално върхова. В зависимост от това каква цена плаща търговецът на борсата, ще се определят и цените за потребителите, но те няма да бъдат постоянни. Това е най-лошото, защото редица домакинства, които имат договори с търговците, са вече прекратени, защото продавачите са пред фалит. А те са това положение, защото купуват по-скъпо, отколкото продават.

- Около 1300 мегавата. Но това няма нищо общо с цените, които плащат за ток българските потребители и индустрията, предприятията. Износът се прави от търговци, които се договарят със своите купувачи. ТЕЦ-овете трябва да работят през зимния сезон, защото иначе съм сигурен, че ще има недостиг на електроенергия.

- Все още това е топлофикация, която е дотирана от държавата. Цената, която тези дружества предлагат не е реалната, помага държавата. Следва възможността да се топлим с дърва и въглища, но не се препоръчва от екологична гледна точка. После идват природният газ и термопомпените инсталации, които могат да топлят и да охлаждат, но са сравнително по-скъпи и се ползват от по-заможните ни сънародници. Най-неефективно е да се греем с електрически печки и се очертава климатикът да стане лукс.