Голяма част от обменяното съдържание в социалните медии засяга известни личности и нерядко там се тиражират „шокиращи“ известия за тяхната смърт, които впоследствие, в по-голямата си част, се оказват неверни. Явлението е толкова широко разпространено, че в английския език има дори термин за него - нарича се death hoax или буквално „измама със смъртта“.
През XXI век в интернет широко се разпространяват подвеждащи съобщения за смъртта на известни личности. Една от причините е, че при появата в социалните мрежи подобен тип информация се предава мигновено и достига до милиони хора по света.
Така се обозначава преднамерено съобщение за нечия смърт, което по-късно се оказва фалшиво. В някои случаи това може да се дължи на факта, че лицето умишлено е инсценирало смъртта си. Този феномен се случва още много преди появата на социалните мрежи. Известен пример е свързан с американския писател Марк Твен, за когото през 1897 година се разпространяват слухове, че е починал. Стига се дотам, че по този повод той написва шеговито в типичния си стил: „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“. Твен обаче „умира“ наужким още веднъж през 1907 г., когато в. „Ню Йорк таймс“ публикува статия, в която се казва, че писателят може би се е изгубил в морето. Марк Твен наистина напуска този свят през 1910 г.
По сходен маниер през 1945 г. се появяват фалшиви съобщения за смъртта на Чарли Чаплин и Франк Синатра, наред с други знаменитости от онова време. Вероятно най-известната мистификация от този тип е слухът „Пол е мъртъв“ според който музикантът Пол Маккартни е загинал в автомобилна катастрофа през 1966 г. и е бил заменен от двойник в групата „Бийтълс“.
Феноменът на фалшивите съобщения за смърт в социалните мрежи се обяснява от някои учени като вид публичен траур. В проучване, публикувано в сп. Research Gate, изследователят Тони Уолтър от университета в Бат изказва мнението, че онлайн траурът насочва вниманието на аудиторията към „всекидневното осъзнаване на смъртта“.
Маргарет Гибсън от университета „Грифит“ в Австралия прави разграничение между въздействието на срещата със смъртта в реалния живот и това за „непряка смърт“. Подобен тип косвена смърт, съчетана с онлайн анонимност, позволява да се появи ответна реакция като обидни коментари или изображения, които се публикуват на страниците в социалните мрежи, посветени на паметта на известен човек.
Според учените една от най-разпространените причини за мнимата смърт на популярна личност е хакерството, което разчита на ефекта "кликбейт" - т. е. шокираща наглед информация, подлъгваща многобройни потребители да кликнат върху заглавието. Така например през 2018 година актьорът Роуан Аткинсън, известен с ролята си на Мистър Бийн, е обявен за починал. В публикацията е посочен линк, препращаш към друг уебсайт, който заразява компютъра на потребителя с вирус. В резултат компютърът блокира, а на екрана се визуализира номер за връзка с отдела за поддръжка. Уловката е, че този номер е на хакери, които се опитват да извлекат информация за банковите сметки на потребителите.
Подобни измами се характеризират с фалшиви съобщения за смърт, изпратени от хакнат акаунт в социалните мрежи, които се представят за легитимен новинарски уебсайт. Този тип информация има тенденция да се разпространява по-широко, тъй като аудиторията е по-малко склонна да се съмнява в автентичността на съобщение, което привидно произлиза от авторитетни източници. Сред известните примери са пробив на личния акаунт на Майли Сайръс в „Ютюб“ през 2014 г., когато чрез него е обявено, че певицата е загинала при автомобилна катастрофа. През 2011 г. хакери получават достъп до акаунта на телевизионния канал "Фокс нюз" в тогавашната социална медия „Туитър“ (вече преименувана на „Екс“) и обявяват Барак Обама за мъртъв. Освен това тогава е хакнат и профилът на медията във Фейсбук, като са обявени фалшиви новини за смъртта на Вин Дизел, Никълъс Кейдж, Джейдън Смит, Джим Кери, Силвестър Сталоун, Джон Сина, Анджелина Джоли.
Според изследователите в проучването, публикувано в сп. Research Gate, фалшивите новини за смъртни случаи, включително тези, които действат като кликбейт за фишинг измами, преминават през всички потребителските реакции - от споделяне на информацията до опровергаването й. Потребителите, след като разберат за измамата, започват да критикуват социалните мрежи, че позволяват публикуването и разпространението на тези мними смъртни случаи. Учените установяват, че подобен тип критика от страна на аудиторията рядко е отправена към новинарските медии, а вместо това обвиненията са насочени към социалните мрежи като „Фейсбук“ и „Екс“. Освен това обект на критика от страна на потребителите е и използването на хаштагове, позволяващи изключително бързото разпространяване на дезинформацията, допълва БТА.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)