Иван Хиновски за novini.bg: Сметките ни за топло и светло ще поскъпнат с около 20 на сто в началото на 2022 г.

Бавно се развиваме не само по отношение на борбата с Ковид, но и в енергийната сфера. Вижте съседна Гърция – там променят закони за работа на борсата и продажбите на енергията. Ние тук нищо не можем да направим, защото нямаме парламент.

Ударът върху битовия потребител ще е двоен, защото той от една страна ще плаща скъпа топлинна енергия, наложена от скъпия природен газ, а от друга – ще плаща през следващата година и по-скъпа еленергия.

Нашите прогнози са, че за втората половина на отоплителния сезон, т.е. в началото на 2022 г. сметките на битовите потребители ще поскъпнат с около 20% в сранение с предходни месеци. Това каза Иван Хиновски в разговара ни. Той е един от признатите като най-добри специалисти в структуроопределящия отрасъл. Енергийният експерт Иван Хиновски има над 40-годишен опит в управлението на енергетиката. Бил е Изпълнителен директор на НЕК, директор в Енергопроект и член на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй". В момента е председател на Българския енергиен и Минен Форум /БЕМФ/ и директор „Маркетинг“ в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия. Той бе депутат от квотата на ИТН в състава на 45-то и 46-то НС и председател на парламентарната енергийна комисия.

Анализите ни показват, че ще има успокояване на пазарите след средата на 2022 година. Нашата енергийност има висок компонент от хидроенелгетиката и у нас някъде в началото на май започват т.нар.високи води и в микса влиза повече от компонента на по-евтината хидроенергия. Това, сопред мен, ще доведе до намаляване на цените, но пък преди това те ще са високи, както вече казах.

Българинът винаги е гъвкав и успява да се справи в трудни моменти. 20% по-високи сметки са наистина стряскащи, но не и непреодолими за повечето потребители. Но е крайно време държавата да се задвижи по Наредбата за енергийно уязвимите домакинства. Тя предвижда да се помага на семействата, които са в нужда, чрез преразпределение на фондовете за енергийно подпомагане. С колегите ми от ИТН, скоро ще представим нашата енергийна програма. Ще предложим интересни и важни за страната и гражданите проекти в енергетиката.

Високите стойности на цените на борсата прехвърлят своето влияние върху мрежовите услуги на операторите, което ще се отрази през 2022 година пряко върху цените както в бита, така и в индустрията. Управляващите по време на 43-то НС имаха глупостта да предложат снабдителите на еленергия на регулирания пазар да я купуват не от обществения пазар на по-ниска цена, а от борсата „Ден напред”. Това значи, че тяхната енергия ще се калкулира по тази висока цена. Тогава бе приложен абсурден модел – за регулирания пазар да се купува енергия от свободния пазар. Въз основа на направеното преди, нашата прогноза за цената на еленергията както за бита, така и за индустрията е, че през следващата година цената ще скочи минимум с 20%.

Настоящата криза беше очаквана и първите ластовички - предвестници за нейната поява, бяха повишените цени на фючърсните сделки за природен газ в началото на тази година, на която борсите не реагираха ентусиазирано и кризата започна да се задълбочава. Това съвпадна в голяма степен и с ограничения на доставките на природен газ от Русия. Допълнителен фактор бе и повишеното търсене на природен газ и съвкупно така се стигна до повишаване на цената на природния газ, паралелно с цената ан еленергията, която също се дължи на икономическото оживление в Западна Европа и света. Така всичко това доведе и до световна енергийна криза, наред с всички останали неблагополучия за обществата. Ние сме част от общия европейски икономически механизъм и няма как да не ни се отрази и на нас.

Специфичното за България е, че ние сме в най-тежка ситуация, защото във всички останали страни има действащи парламенти, които правят промени в нормативната база на енергетиката и позволяват маневри, свързани с цени и норми за компенсация. Докато ние не можем да направим нищо. Това е най-тежкият удар върху българската икономика - не можем да променяме нищо. Това се отразява до такава степен, че дори КЕВР, който може да приложи компенсации, както и решението на МС да прехвърли част от печалбите на големите дружества към индустрията, се оказа, че не е толкова лесно и не може да се случи, защото консолидираният бюджет на БЕХ изяжда в голяма степен „свръхпечалбата” на АЕЦ Козлодуй. Така че не е ясно дали БЕХ в края на годината ще излезе на печалба. Нашата оценка е, че ние