"Става дума за един археологически паметник, за едно ямно светилище от началото на халкулита, на около 7000 години. Това е повече от 2000 години преди началото на египетската цивилизация и всички други известни цивилизации са много по-късно".
По думите му това е светилище на ранните земеделци и скотовъдци в българските земи.
Археолози с ръководител академик професор Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките разкриха и проучиха светилище на седем хиляди години в землището между ловешките села Дойренци и Дренов, където ще преминава трасето на един от новите участъци на автомагистрала "Хемус".
Проучванията на археологическия паметник са започнали преди 2 години, но същинските разкопки бяха направени през последните 2 месеца. Това е един от най-големите археологически обекти по изграждащото се ново трасе на автомагистрала "Хемус", поясни акад. проф. Васил Николов пред БНР.
"За тях това е била изключително важна дейност за добива на повече жито, повече плодородие, за животните, плодородие в семейството. Ограничават такива свещени места някъде на най-плодородното поле, което те обработват, за да извършват обреди, които да са непосредствено близо до нивите", обясни той.
Акад. Николов допълни, че основното, което е намерено при разкопките, са човешки скелети, които са ценни за проучванията както на този период, така и на живота, поминъка и културата на хората от преди 7000 години. По думите му това светилище е било за целия регион.
)