Величко Хинов пред novini.bg: На хората им е нужна честна информация от истинския екран на времето

Да успокоим духовете! Може би в този смисъл е нужно смирение за всекиго от нас. Иначе

- Може ли да се твърди, че както разделението в обществото ни, така и опростачването бяха целенасочено програмирани и реализирани у нас?

- Естествено смяната на една система с друга, не е безконфликтна. Има дори един постулат: „власт не се дава, власт се взима, дори с кръв”.

Опазил ни господ, до там не се стигна. Мислехме, че красивата, привлекателна витрина е за нас лелеяната във времето, но се оказахме в задния й двор, в сянката, където не мирише на „Шанел”.

Този процес, роден под външен натиск и одобрение, просперира и до днес. Жална им майка на подрастващите! Макар тук-там нещо да изкласява със собствени усилия и то бяга навън от клоаката.

- Следите ли политиката у нас и навън и какво мислите за случващото се напоследък – навън горят поне две войни, които са близо до нас?

- Защо, според Вас, нашите политици не успяват да си говорят нормално и да излъчат стабилно правителство – за три години дотук ходихме на 6 вота и резултатите са все едни и същи?

Разговори в тази посока не се водят. А думите и обещанията, често са фалшиви и висят във въздуха. Но не бива да губим надеждата, че ще намерим верен път в обозримото бъдеще.

- Смятате ли, че има надежда държавата ни да се отлепи от дъното на обществено-политически живот и най-после да си отдъхнем от избори, скандали и интриги?

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”.

Е, цивилизованите французи са ги изписали на видно място в Париж и стоят наравно с Айфеловата кула…

Въпрос на време, но все пак с надежда…

- Кои са най-големите кривици на журналистиката и киното в съвремието и ако трябва да избирате отново, ще работите ли пак в тези сфери?

- „Кривиците”, както бе казал преди време Васил Левски, би трябвало да си ги казваме, за да продължаваме начисто напред.

Величко Хинов е известен български журналист, филмов критик и писател. Роден е през 1937 година, завършил е право в СУ. Работил е във вестниците „Народна младеж”, „Септемврийче”, БНР, в Кинематография, където е бил кинокритик и филмов наблюдател. Автор е на сценарии за много документални филми, участвал е в много кинофестивали като кинокритик. Член е на СБЖ, СБП и е в представителните органи на двата съюза. Носител е на „Златно перо” за публицистика.

- Г-н Хинов, как си обяснявате липсата на смирение у съвременните българи? Липсва по време на природни бедствия, на нещастия, дори по повод избора на патриарх наскоро, някои веднага се противопоставиха на „посочения от Бога” патриарх Даниил?

- Смирение е опасна дума. „Наведена глава сабя не я сече” - знаете тази поговорка, но къде, в кой фолклор, може да открием друг такъв постулат! Същевременно кой друг народ като нашия, е носил 5 вековен хомот на турско робство, че и два на византийско. Наскоро бе избран патриарх – младата надежда Даниил и вселенския патриарх/грък по народност/ довтаса от Истанбул да ни честити „посочения от Бога” патриарх. Българската църква винаги е била за силна, братска, славянска общност. Доказват го и получените поздравления за новия ни патриарх. Да му пожелаем и ние здраве и стоицизъм, да приобщава и отстоява славянската идея за братство, взаимопомощ, разбирателство и мир. Духовността е над всичко. Иначе българският характер е описан най-точно от Алеко, ако трябва да ползваме сравнителен отрицателен знак. И все пак, българинът е дал много на цивилизования свят. Това е и в законната ни гордост, изкристализирала в скромното Вазово „И ний сме дали нещо на света и на все славяни книги да четат”.

Просперитет получиха бухалките. Пренаписаните за една нощ биографии родиха просперитет, покрит с апетита към „сребърната лъжица”. Някои отдавна я ползваха, искаха и сега да я задържат. Банки, фирми в чужбина и тук, отидоха в ръцете на комбинативните.

- Може ли журналист с над половинвековна практика да не следи политическите събития! Лошо е, че добри новини не идват от никъде. Светът е изправен пред големи проблеми. Страшно е, че не се търсят разумни пътища за решаването им. Бил съм в двореца „Ливадия” в Крим, където Чърчил, Рузвелт и Сталин са решавали съдбата на Европа и на света. Седял съм в кожения фотьойл на един от тях с мисълта как ще продължим в столетието, търсещи равновесие на силите. Да вървиш от Берлин до Москва по земя, застлана с костите на милиони човешки същества и да не се поучиш от урока на историята, не се побира в съзнанието ми. Да вкараш две славянски, братски страни в капана на братоубийството, е невиждано престъпление. Как да го приемеш!? Няма разум, уви.

- Открай време във фолклора ни битува едно странно, но вярно твърдение: „кой да води бащина дружина”. По пък една дружина, ще кажете не без основание. Разединението и противопоставянето е повсеместно. Не е обаче без чужда намеса, защото „великите винаги са имали своите интереси тук, на Балканите”, а ние, за съжаление, сме кръстопът на тези интереси. Отново за съжаление, ни липсват държавни мъже/или не ги намираме/, които да отстояват националните ни интереси. Българските. Нашата държава е била Велика България, която е отстоявала чуждите попълзновения, спасявала е неведнъж Европа, защото винаги сме били част от нея. Някои говореха да „влезем”, но няма как и защо да „излизаме” от нея. Можем само да си сътрудничим равнопоставено помежду си – такъв е смисълът на ЕС. Измяната на тези принципи, които са железни за международното право, се нарича просто предателство на националните интереси и се наказва.

- Надеждата умира последна – така мисли оптимистът. Ала припомнете си прозрението в гениалния Ботев стих: „И се лъжем дор до гроба само със надежди голи”! Същият Ботев – революционерът, който тръгна да освобождава „таз робска земя”, след Левски приел идеята на френската революция за равенство, братство и свобода, който изрича най-сакралните слова:

За да се отлепи държавата, й трябва прозрение, пробуждане от измамния потребителски сън. Просветление и истински водачи на пробудените от заблудите си. Със скандали и интриги, с фалшиви избори/ защото от какво всъщност избираме? От партийно избраното! ?/

На хората им е нужна честна информация от истинския екран на времето. Тогава журналистиката е на мястото си и изпълнява ролята си, която обществото й е отредила – на четвъртата власт. Днес в медиите все по-често забелязваме неприкрити опити за „промиване на мозъци”, изкривяване на факти за икономисване на истината с користна цел. Тук непримиримо трябва да се намесва обществото и да спира подобни злонамерени опити.