Писателят Недялко Славов: Не съм предполагал, че ще стана съвременник на войната

Заглавието е на редактора

Вероятно същото е било 1939 година. Вече разбирам ужаса на моите родители, който четях в очите им, заговореше ли се за война.

Господ да пази децата ни от тия ненаситни световни хищници!

И най-сетне да им въздаде своя гняв! И нека той да не е за сметка на добрите хора и техните невинни деца.

Моето поколение бе богоизбрано. Появи се на бял свят след месомелачката на Втората световна война. Живя в мир. Другото няма да го коментирам.

На дните, когато народите като добитък се подкарват към кланицата на богатите.

Сега иде реч за друго. Не съм предполагал, че ще стана съвременник на войната.

Това е, което мога да кажа като писател. Другото днес е книжна суета. Просто хартиено шумолене.

Коментар на талантливия български писател Недялко Славов. Той е носител на много национални награди за поезия и проза, сред които Национална награда за поезия „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“, Национална награда за литература „Христо Г. Данов“ за романите „Фаустино“ и „Камбаната“, Награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза за романите „432 херца“ и „Камбаната“, както и множество литературни номинации. Последната му книга „Хабитат” се радва на огромен читателски интерес, а театралната пиеса по неговия роман "Камбаната" събира аплодисменти в храмовете на Мелпомена.