1. Много е важно да идентифицираме самоизпълняващите се пророчества, които си налагаме сами, и да разберем, че между нашите очаквания и поведението ни има тясна връзка. Ако вярваме, че нещо няма да се получи, е по-вероятно да предприемем поведение, което да доведе точно до такъв негативен за нас изход от ситуацията.
2. Дори когато другите не вярват, че ще се справим, не бива да се отказваме от целите си или да губим надежда.
3. Добре би било да обърнем внимание на очакванията на хората около нас и как те влияят на нашето поведение. Не бива да допускаме те да диктуват действията ни.
What Is a Self-Fulfilling Prophecy?: https://www.verywellmind.com/what-is-a-self-fulfilling-prophecy-6740420
Self-Fulfilling Prophecy In Psychology: Definition & Examples: https://www.simplypsychology.org/self-fulfilling-prophecy.html
everydayhealth.com
поддържане на фалшиво вярване за друг човек;
отношение към човека, което съответства на невярното убеждение;
реакция на човека на отношението, което получава, затвърждаваща грешното убеждение.
Видове самоизпълняващи се пророчества
Ефект на Пигмалион
Защо фалшивите вярвания на другите влияят върху начина, по който мислим за себе си
Знаци за самоизпълняващо се пророчество
Източник: everydayhealth.com
Интернализация на чуждите очаквания
Как да избегнем негативните самоизпълняващи се пророчества
Какво е лъжливо убеждение
Неговите фази са три:
Примери за самоизпълняващи се пророчества
Фази на самоизпълняващото се пророчество
Ефектът на Пигмалион се изразява в интернализацията на чуждите очаквания, които се превръщат в част от представата им за самите тях. В резултат децата предприемат поведение, което да затвърди променената им (отвън) самооценка.
Заключението на психолога гласи, че очакванията на преподавателите са изиграли ролята на самоизпълняващо се пророчество, тъй като са променили отношението им към учениците и съответно са повлияли на техните способности.
Има два основни вида и това са самоналоженото пророчество, базирано на собствените ни очаквания, и наложеното отвън, което е базирано на очакванията на другите.
Има няколко начина, по които можем да се предпазим от разрушителния ефект на самоизпълняващите се пророчества.
Има няколко предупредителни знака, че може би сме попаднали в капана на самоизпълняващо се пророчество.
Например, ние потвърждаваме лъжливите вярвания на други хора, действайки в съответствие с тях, и това ни дава твърдо усещане за идентичност.
По своята същност то е лъжливо убеждение, което води до собственото си изпълнение.
Пример за наложено отвън самоизпълняващо се пророчество е когато вярваме, че детето ни няма да бъде добър ученик и впоследствие се случва точно това, защото сме се примирили и сме спрели да настояваме да полага повече усилия в ученето.
Самоизпълняващото се пророчество е очакване или вярване, което може да повлияе на нашето поведение така, че крайният резултат да бъде именно превръщането на това очакване в реалност. То е известно още като ефект на Пигмалион.
вярваме, че нямаме контрол над случващото се и че нашите мрачни прогнози със сигурност ще се сбъднат.
склонни сме да “предъвкваме“ неприятни преживявания от миналото;
фокусираме се най-вече върху негативните страни на дадена ситуация;
често правим песимистични прогнози за бъдещето;
4. Проявата на самосъстрадание е най-доброто, което можем да направим, ако резултатите не отговорят на нашите очаквания. Самообвинението само ще ни накара да се чувстваме по-потиснати и разочаровани. Съветът на специалистите е да се поучим от грешките си и да продължим напред, като се фокусираме върху онова, което бихме могли да променим следващия път.
Самоизпълняващо се пророчество (ефект на Пигмалион*) е вярване, което може да повлияе на поведението ни и да превърне това вярване в реалност. Самоизпълняващото се пророчество се дели на отрицателно и положително в зависимост от това дали поддържаме убеждение, че ще се случи нещо лошо, или нещо хубаво. Един от начините да избегнем негативното самоизпълняващо се пророчество е като не спираме да преследваме целите си дори когато околните не вярват в нас, пише framar.bg.
Едно от най-често срещаните е свързано с вярването, че няма да се справим добре на предстоящ изпит, след което наистина не се справяме. Нашето убеждение влияе на поведението и представянето ни и логично води до резултата, който самите ние сме очаквали.
Осем месеца по-късно Розентал провежда нов изпит, за да провери дали ще се справят според очакванията, които той е внушил на техните учители. От оценките става ясно, че експерименталната група от отличници е постигнала значително по-високи резултати от контролната, въпреки че е била произволно сформирана.
Розентал установява, че учителите се отнасят към своите ученици в съответствие със собствените си фалшиви убеждения чрез: "Създаване на топла и приятелска среда за учениците, предоставяне на възможност на учениците да развият своите умения, предоставяне на възможност на учениците да практикуват уменията си и предоставяне на учениците на обратна връзка, основаваща се на резултати."
Според теорията на самоутвърждаването на Уилям Суон от 1981 г. хората имат базово желание да затвърдят начина, по който се възприемат. Тя гласи, че индивидът изпитва екзистенциално удоволствие от затвърждаването на Аз-концепцията, дори когато тя е негативна.
Фалшиво е вярването, което не съвпада с това на другия човек за себе си. То бива положително и отрицателно. Например, може да поддържаме убеждение за другия, че е способен или не е способен да направи нещо. След това започваме да го третираме по начин, който съответства на нашето (невярно) убеждение. Човекът отсреща започва да отговаря на начина, по който се отнасяме към него, като потвърждава нашето (невярно) убеждение. В даден момент може да започне да вярва или да се съмнява в себе си, в зависимост от нашите очаквания към него.
Феноменът първоначално е изследван в начално училище в Калифорния. Робърт Розентал подготвя и раздава на учениците специален тест за интелигентност, а на учителите казва кои деца ще постигнат забележителни резултати през учебната година и кои – не. Той забелязва, че учителите формират нагласите и очакванията си към тях въз основа на заключенията на Розентал. Те насочват цялото си внимание към бъдещите отличници, без да изискват твърде много от останалите.
Несъзнателно преподавателите създават по-благоприятна среда за развитие на онези малчугани, които психологът е посочил като способни и интелигентни. Отделят им повече време, дават им повече възможности за изява и им обясняват по-подробно, когато сгрешат. Онова, което учителите обаче не знаят е, че децата са избрани на случаен принцип и всъщност не е задължително да са се справили добре на IQ теста.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)