„Надникът на работника трябва да бъде и нагоре, по този начин разходите се увеличават, цените на препаратите се увеличават, цената на нафтата също, а продажната цена не може да достигне такива нива, за да компенсира разходите, които правим”, смята Валентин.
Двамата разказват, че големите изкупвателни и преработвателни центрове се намират само в Южна България и вероятно заради цената на транспорта от там не купуват череши от далечните региони
Череши има, плод има, пазар - няма. Това е основният проблем на производителите в Североизточна България - няма къде да реализират продукцията си, за разлика от техните колеги, овощарите в Южна България, където има и организирано изкупуване, тук този проблем е почти нерешим и всеки един от тях, се спасява поединично. Дори са загубили румънските пазари, които са имали до скоро.
Ако не успеят, то черешите щели да се развалят и отивали за ракия. По негови думи цената на ракията е много ниска, и стига колкото да покрие разходите за обирането на черешите. И за да не се похабят плодовете на труда им, овощарите предлагат
„Да има такива центрове, които да изкупуват нашата череша, да я сортират, да я охладят, да я пакетират, тя става за износ за Европа, нашата череша е най-вкусната череша в цял свят”, убеден е Валентин.
Борка и Валентин Тодорови отглеждат 100 декара череши близо до село Глоджево. Тази година очакват по около 500 килограма плод от декар. Продават ден за ден и ограничени количества.„Пазарът е в населените места, в Разград, във Варна, Шумен , Русе, на борси се опитваме да продаваме-сами се организираме”, казва Валентин.
И дават пример със съседна Румъния и как там са защитили родното си производство.
„Преди нямаше проблем, излизаме през границата и отиваме на един пазар в Букурещ.Но сега вече, за да изнесем там череши трябва да отидем до определена фирма, да имаме договор, такъв закон те си вкараха и сега ни е трудно и там да отидем”, казва той.
Както за всяка дейност под открито небе-времето е решаващ фактор. Дали ще има слънце и добра реколта или пък дъжд, който да унищожи плодовете „Затова сме много големи фенове на Ники Василковски, защото всяка сутрин гледаме времето, много сме зависими от метерологичните условия”, добавя Борка.
Според Валентин липсват центове, които да изкупуват произведената от тях продукция. Центрове няма в цяла североизточна България, разказват овощарите. На места в масивите близо до Сливо поле изкупвачи предлагали 20% по-ниска цена в сравнение с миналата година, а заплащането на работниците се е повишило с 30 на сто.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)