„Златните” череши пак са на пазара. Ликуй, народе!

Сн. нова тв

Впрочем,

Преди две години фирмите, които се сочат най-големите производители на сладките дребни плодове от пловдивското село Катуница, огласиха информацията, че черешовите градини са редуцирани до 10 000 хектара, а преди са били стотици хиляди в страната.

Стопаните бяха принудени зорлем да се откажат от градините си, да ги изкоренят и унищожат, защото изнемогваха от високите цени, от липсата на възможност за износ, от нелоялната конкуренция отвън, от липсата на субсидиране и т.н..

а кои са нашите политици, че да се осмелят, да пази бог, да оспорят каквото и да е решение на „началниците от ЕС”!

Ден след Велики понеделник, когато Христос е прогонил търговците от храма, нашите медии огласиха свои репортажи за „златните” череши, които някои търгаши предлагат за по 60-100 лева килото. Понеже България е държавата, в която всичко може, това надали изненадва някой. Обаче си е пълно безобразие, безконтролност, лакомия и алчност.

В един от районите, славещи се с производство на череши – Кюстендилския, където дори има Празник на черешата, също производството им е спаднало почти два пъти, изкупните цени са паднали, а и няма къде плодовете и зеленчуците да се преработват, защото „демокрацията изяде” консервните комбинати по места.

И така се стигна до парадоксите, БНТ да ни излъчва репортажи за пазари в София, където кило череши се продават за по 60-100 лева. А „24 часа” да ни разказва за производители от Златна Тракия, които твърдят, че им изкупуват продукцията по 6-8 лева, а на пазара в Пловдив я продават за по 30 лева на килограм.

И черешите са сред овошките, които масово се унищожават през последните години – дори в района на Добрич преди време алармираха, че стопаните масово изкореняват дърветата от своите градини и подхващат зърнопроизводството. Ясно е защо – за него се дават най-много субсидии както от страна на ЕС, така и от нашата държава.

Това е положението. До него сами се докарахме с избора ни на нефелни политици – преди и сега, които нехаят за българското и родното, за природата, за производството, но най-вече за нас, хората, и които се интересуват само от постъпленията в собствените си джобове. И дано не дойде време, когато плодородна България, която е изхранвала съюзническите войски по време на война, да изпадне в продоволствен глад. Дано!