„Всеки режим трябва да се вслуша в гласа на народа, особено на по-младото поколение, защото социалната промяна често зависи от различни мнения“, добави тайванският лидер.
„Истински уважавана страна е тази, в която хората говорят открито“, написа днес Лай в публикацията си.
Репресиите на площад „Тянънмън“ в Пекин, извършени от китайското правителство, няма да изчезнат в „потока на историята“, заяви днес новият лидер Уилям Лай по повод 35-ата годишнина от събитието, предаде АФП, цитирана от БТА.
В Тайпе за днес от 18.40 ч. е насрочено ежегодно бдение пред мемориала на Чан Кайшъ (основателя на Тайван).
В Хонконг, бивша британска колония, върната на Китай през 1997 г., във връзка с нов закон за националната сигурност вчера беше арестуван осми човек заради съобщения в социалните мрежи, посветени на годишнината от репресиите.
Демократичната прогресивна партия на Лай защитава суверенитета на Тайван, който има свое собствено правителство, армия и валута.
Достъпът до най-големия площад в света, около който са разположени редица официални сгради, както и Забраненият град, е под непрекъснат строг контрол и за него винаги се изисква разрешение.
Запитан вчера по темата по повод 35-ата годишнина, говорител на китайското министерство на външните работи каза, че Пекин „отдавна е направил ясни изводи във връзка с политическите вълнения, случили се в края на 80-те години“.
Китай смята, че Тайван е негова провинция, която още не е успял да обедини отново с останалата част от територията си след края на гражданската война и идването на власт през 1949 г. на комунистите в Пекин.
На 4 юни 1989 г. Китай изпрати войници и танкове срещу мирни продемократични демонстранти на централния площад в Пекин, за да сложат край на продължаващите седмици наред протести с призиви за политическа промяна.
На площад „Тянънмън“ туристически групи със светлоотразителни шапки в различни цветове бяха видени днес да позират до мавзолея на китайския лидер Мао Цзъдун на фона на значително, но не необичайно присъствие на служители по сигурността.
Пекин обвини Лай, че тласка острова към „война“, обвини го, че е „опасен сепаратист“ и организира през май мащабни военни маневри около Тайван.
Поради тази цензура много млади китайци днес не знаят за този епизод от китайската история.
Споразумението за връщане на Хонконг гарантираше по принцип режим на по-големи свободи в бившата колония до 2047 година.
Стотици хора, според някои оценки надхвърлящи хиляда, са убити тогава.
Темата е особено чувствителна за китайските комунистически лидери и всяко споменаване на репресиите е строго цензурирано в страната.
Хонконг дълго време беше единственото място в Китай, където се толерираше честването на клането на 4 юни 1989 г.
„Тъй като това ни напомня, че не е лесно да постигнеш демокрацията и свободата, трябва да отговорим на автокрацията със свобода и смело да се опълчим на нарастването на авторитаризма“, добави тайванският лидер.
През 1989 г. Пекин твърдеше, че е сложил край на „контрареволюционни бунтове“ в това, което извън страната се смята за клане на невинни, сред които и много студенти.
„В бъдеще ще продължим да обединяваме всички сили, за да укрепим демокрацията в Тайван, ще работим с държави, които споделят същите ценности за изграждане на по-добър свят“.
„Спомените за 4 юни няма да изчезнат в потока на историята и ние ще продължим да работим упорито, за да запазим жив този исторически спомен“, за „всички онези, които са привързани към китайската демокрация“, написа във „Фейсбук“ Лай, който встъпи в длъжност през май.
Местният християнски седмичник „Крисчън таймс“ в съботния брой остави първата си страница почти празна и написа, че „може да отговори на настоящата ситуация единствено като остави бели полета вместо да напечата текст“ в общество, станало толкова „рестриктивно“.
Но тези чествания, често под формата на бдения със свещи в памет на множеството убити демонстранти, са забранени от 2020 г. насам, когато Пекин наложи силно ограничителен закон за сигурността, след вълна от огромни и понякога съпроводени с насилие продемократични демонстрации.
)