Всяка отговорност, която откажете да поемете, ще бъде поета от някой тиранин. Това е кардиналното правило на социалните взаимоотношения.
Единственият антипод на тиранията и хаоса (пустинята) е личното поемане на отговорност от всеки един човек.
Ето защо хората се привързват към тиранията. Защото тя поне има ориентираща структура, колкото и патологична да е всъщност.
Жизненоважно е окуражаването на всеки да поеме отговорност на най-ниско ниво, като започне от себе си. Докато не се научи и не стане толкова способен, че да започне да разширява кръга от отговорности на все по-високи нива.
Изоставяйки я, не се спасяваш. Всъщност се изгубваш, а да си изгубен, не е същото като да си свободен. Никой изгубен не е свободен, а просто потънал в хаос.
Йерархичното поемане на споделена от всички отговорност е ключът към свободата.
Какво е „пустинята“? Място, където всички са изгубени, никой не знае накъде отива, всички са се озлобили и постоянно се карат. Започват да се кланят на фалшиви идоли, започват да желаят тиранът да възстанови властта си…
Не така работи реалността. Именно поради тази причина хората избират да останат в някакъв вид тирания, въпреки че им тежи.
От тиранията попадаш в Пустинята, а не в Обетованата земя. Първо – в Пустинята.
Потънали в хаос, всички започват да се делят, да се карат, да мърморят, да се оплакват, да си причиняват лошотии. И това е защото манталитетът им все още е робски. Все още не знаят как да ръководят самите себе си.
Свободата е добродетел и добродетелен е човекът, който се стреми към нея особено когато е заробен.
Съдбата наказва тираните. Тиранията е безспорно погрешна, но да се отървеш от нея, не значи, че моментално ще получиш свобода.
Ето и какво казва той в интервю на Джо Роугън, публикувано от chetilishte.com:
Неговите научни изследвания засягат психология, религиозни и идеологически убеждения, както и оценка и усъвършенстване на личността и на продуктивността.
Джо̀рдан Пѝтърсън е канадски клиничен психолог, критик и професор по "Психология" в Университета на Торонто, автор на книги за самопомощ. Той е автор на книгите Maps of Meaning: The Architecture of Belief (1999 г.) и 12 Rules for Life: An Antidote to Chaos („12 правила за живота: противоотрова срещу хаоса“), публикувана през 2018 г.
Питърсън има бакалавърска степен по "Политически науки и психология" от Албъртския университет, както и докторат по "Клинична психология" от университета „Макгил“, където е постдокторант до 1993 г. Същата година се мести в Харвардския университет и става асистент, след което – доцент в департамента по "Психология". През 1998 г. се връща в Канада и продължава преподавателската си дейност като професор в Университета на Торонто.
)