Рудолф Щайнер: Завистта е най-тясно свързана с най-силния егоизъм на хората

Защото емпатията [съпричастието] е ценна, не само когато имаме емпатия, но и когато можем да оценим ядрото, духовното същество на другия човек.

Източник: „Ключова дума лъжа“

Има нещо много важно в завистта и лъжата: от най-примитивните хора до най-развитите лидери на човечеството, завистта и лъжата се считат за много осъдителни качества.

Веднага щом човек забележи, че употребява завист или лъже, тогава в душата му се появява чувство за морално осъждане на тези свойства. Човек иска с всички сили да ги отучи от себе си. Особено завистта и лъжата съвсем инстинктивно биват осъждани.

Същото можем да кажем и за лъжата.

Така изглеждат нещата, когато ги гледаме като човешки същества.

Човешката признателност, като основа на съчувствието, предполага, че ние приемаме предимствата на другия човек и можем да се наслаждаваме на успехите, етапите на развитие на други хора. И всичко това изключва завистта.

Когато се запитаме защо тези две качества се осъждат доста инстинктивно, осъзнаваме че едва ли нещо отговаря толкова малко на едни от най-важните земни качества като завист и лъжливост. Те малко отговарят на това, което наричаме съчувствие към другите хора.