"Има сериозни противоречия и те се дължат на това, че всеки гледа на националния интерес като на негов личен, а не обратното. Защото ние искаме да съобразим националния интерес с нашия личен, а не нашия личен с националния. Оттук нататък настъпват усложнения в политически план, в ментален. Русофилите са само по-гласовити, но политическите им позиции не издържат, като тръгнем в исторически план, отпреди 150 години до днес", коментира Николай Свинаров.
"Чудим се на руското командване и президента Владимир Путин какво решение биха взели, а това наистина е гадаене, защото никой не е в неговата глава. По-опасното е, че нито НАТО, нито ЕС имат единно решение", предупреди Николай Свинаров.
Относно изпращането на български войници в Украйна Свинаров коментира, че нито има идея, нито е обсъждано, нито някой се ангажира за обсъждане на такова решение.
Според него разговорът за мир, първо, трябва да има между кого да се проведе.
Според него трябва да се намери "общ подход, а не да се оставят отделните държави сами да вземат решение, защото това злепоставя в много по-голяма степен интересите както на отделните държави, така и на Украйна".
"От организацията за срещата в Швейцария виждам, че няма между кого да се проведе разговорът за примирие", каза Свинаров.
"От политическа гледна точка няма да анализирам, но това наистина е проблем, защото, когато предоставяш едно оръжие, което има двустранност, в това число и нападателно предназначение, да не позволиш употребата му не е добра форма на предоставяне на самото въоръжение", посочи той.
Очевидно продължават проблемите с реализацията на една защита на Украйна, с която са ангажирани НАТО, ЕС и САЩ. Но всички тези структури, като че ли очакват национални решения на държавите членки на структурите за предоставяне на подобна възможност. Това коментира бившият военен министър Николай Свинаров в интервю пред БНР.
И коментира, че в България всеки гледа на националния интерес от партийна позиция, вместо от държавнически, и нещата се влошават и политически, а партийни аргументи отстъпват на личните аргументи на лидерите на партии – нещо, което трябва да се прекрати.
И разясни смисъла на чл. 5 на Северноатлантическия договор: "Чл. 5 трябва да се чете дословно и да се тълкува правилно юридически. Защото член 5 се отнася до нападение срещу на държава членка на Алианса, а не, ако държава членка на Алианса участва самостоятелно, от своя страна, в нападателна акция. Така че не би могло да се приложи чл. 5, ако която и да е държава членка на Алианса насочи свои войски срещу Русия. Няма как да бъде въведен чл. 5. Той е само за отбрана на един военно-политически съюз, който се надявахме да бъде повече политически, но в последно време се оказа, че трябва и да е военен".
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)