Рестроспекция: "кралю – порталю, отвори порти" и още детски игри от отминали дни

1. Криеница/Жмичка

10. Игра на ръбче

2. Скачане на ластик

3. Народна топка

4. Царю, дай ни роб

5. Кралю – Порталю

6. Стражари и апаши

7. Бум/Кър

8. Дама

9. Сляпа баба

Кралю – порталю, отвори порти, за да премине кралювска войска!
Отворете, затворете, само един оставете!
Лъжичка, паничка, тенджера, капак, похлупак! Стой!

Предлагам да се върнем назад, назад във времето, когато нямаше таблети, смартфони, компютърни игри и разни други свръхмодерни джаджи, които използват децата днес.

Бум, кър, ура, шмайзер, отново различни наименования на една и съща игра. Атакуваш и отбраняваш, развиваш стратегически нападения с цел да превземеш полето на противниковия отбор.

В различните краища на България тази игра е позната с много имена. Криеница, жмичка, жуменка, миженка, кришка-мишка и още много други са различните названия на любимата игра по онова време.

Всеки помни някоя своя любима детска игра, която е помогнала да създадете първите приятелства. Усмихнете се носталгично и се върнете назад във времето, когато животът беше друг, пише10te.bg.

Дано да тичаш бързо, че стражарите са по петите ти. Толкова проста игра, но пък толкова забавна. Едните бягат, другите ги гонят, а после обратното и така по цели дни!

Едва ли има някой, който да не е играл на народна топка. Дали в училище в час по физическо възпитание или на площадката с приятелите от квартала, няма дете, което да не е имало близка среща с топката в лицето.

Една любима игра, когато в летните дни се събираха всички деца от квартала. Колкото повече, толкова по-весело. Два отбора – един победител! Тичане, смях, е понякога и ожулени колене, но за сметка на това – веселба.

Една от най-забавните игри от нашето детство. Детето със затворени очи, трябва да хване друго дете и да го познае без да поглежда. Детското въображение край няма.

Една топка и ръбчето на павето от тротоара. Колко топки са спукани на уличния тротоар, колко детски смях е звънял по цял ден!

Сигурен съм, че всяка една читателка ще си спомни как с приятелките си е скачала на ластик. Докато момчетата ритаха топка, момичетата мислеха някоя нова “оплитанка” и подскачаха весело.

Сигурен съм, че си спомняте тази игра! А спомняте ли си песничката, с която се играеше?

Спомняте ли си как прекарвахте летата, когато бяхте деца? Ееех, спомени, спомени. Излизахме рано сутрин и до късно вечерта играехме навън. Родителите ни не се притесняваха къде сме и не ни проверяваха по мобилните телефони.

Хвърляш камъчето и се надяваш то да попадне в правилното поле и започваш да подскачаш, докато краката те държат.