На Велика събота Христос слиза в ада, пуска грешниците

Св. прпмчца Пелагия

В царството на тъмнината Христос

а пътешествието му става символ на всеопрощение, любов и надежда.

влиза като

злото и смъртта,

победител над

В някои райони у нас пазят черупките от първото яйце и ги добавят към тестото на ритуалните хлябове за други празници през годината. В миналото бабите са ги стривали на прах и ги използвали при баенето срещу уроки.

В православието Велика събота е "най-благословеният седми ден" от Страстната седмица, когато Христос лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Вярващите са притихнали в очакване на Възкресението.

В събота започва празничната украса на храма - траурните цветове на илитоните (покривките на Св. престол) и централната завеса се заменят с бели с празнична бродерия. Тези промени показват триумфа на Христос над грехопадението, дявола и смъртта.

Вечернята на Велика събота се служи сутринта заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.

Според библейската притча на Велика събота тялото на Месията лежи в гроба, но той още не е възкръснал. В този ден няма Бог, това е период на тежки размисли и несигурност, вярващите се чувстват изоставени...

Четат се 15 паремии - пророчествата за Христа, някои от които самият Исус е съобщавал на учениците си.

"И ето, някой си, на име Йосиф (от Ариматея), съветник, човек добър и справедлив... дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово. И като Го сне (от кръста), обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган... Настъпваше вече събота. Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха благовония и миро и си починаха според заповедта". Така евангелистът Лука описва телесното погребение на Исус в събота – последния ден от Страстната седмица, в която вярващите оплакват мъките Христови.

Велика събота бележи края на 40-дневния пост. Това е ден на молитви и мълчалива равносметка в подготовка за Възкресението в неделя. Векове наред на него в западните църкви не са се отслужвали литургии. Сега при католиците службата започва след залез-слънце с пасхални свещи, символизиращи тялото Господне, и четене от евангелията в очакване на 12-ия час. Светлините в храма, угасени на Велики четвъртък, отново светват. Свещениците пеят "Алилуя" за първи път от началото на постите.

Денят преди Възкресение е последният за подготовка на честванията за неделния празник, тъй като Разпети петък е ден на скръб и не се захваща никаква работа. В Страстната събота преди изгрев-слънце се замесват великденски козунаци - израз на почитта към Спасителя. Боядисват се яйца, ако не сте успели да го направите в четвъртък. Първите две са червени - едното се поставя до иконата на Богородица и престоява там до следващия Великден. Вечерта преди следващото Възкресение някои го заравят в земята за плодородие и благоденствие в дома. Вярва се, че то има чудодейна лечебна сила. С второто червено яйце мажат бузките и челата на децата, за да са здрави през цялата година.

Душна събота е ден за посещение на гробищата и отдаване на почит към починалите. Жените преливат и прекадяват могилите. Раздава се хляб и боядисани яйца за душите на мъртвите. На гробовете се полагат цветя, които са престояли в църквата от Велика сряда до Разпети петък. Това е последната възможност да се ходи на гробовете на починалите близки, тъй като Великден е време на радост и помени и панихиди не се отслужват до Томина неделя, пише "24 часа".

Св. прпмчца Пелагия пострадала през III в. в град Тарс по време на гонението на християните от император Диоклетиан. Необикновено красивата девойка приела светото кръщение тайно от родителите си. Тъй като не пожелала да се омъжи за езически княз, тя понесла жестоки мъчения, но не се отрекла от християнската вяра и била закриляна от Бога.