Красимир Кумчев за novini.bg: Ако искаме да вървим напред, вратите за кражби в селското стопанство трябва да се затворят

Дебне ли ни продоволствена криза? Какво се случва на пазара с храната на българите? Как в условията на обвързаностите, които имаме в рамките на ЕС, можем да произвеждаме сами храните си? Какво ще се промени щом БАБХ излезе от земеделското министерство и вече ще е към МС? Нужна ли е реформа на ДФЗ, през който минават огромни парични потоци и това бе обект на поредица от сканадали през годините? Разговарям с Красимир Кумчев, земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи над 40 години на полето.

Още преди малко повече от две години аз алармирах, че при определени обстоятелства, е възможна продоволствена криза у нас и затова правителството трябва да вземе адекватни мерки. Почти нищо не бе направено и към днешна дата ето, че това е тема номер 1 не само у нас, а и в света.

За разлика от други суровини като газ, петрол и др., каквито у нас няма, имаме златна земя, която може да изхранва 60 млн. души население, според изчислунията на западни икономисти още преди 80 години, ама не я използваме правилно. В момента сме стигнали до там, че не можем да изхранваме дори 6 млн.души, колкото е нашето население. Това е престъпление, според мен. Не е нормално да не можем да си осигурим собствената продоволствена независимост, при положение, че това е едно от малкото неща, които зависят само от нас и от никой друг.

Затруднен съм да отлича, който и да е от екипите на земеделското министерство през 30-те години назад. Така и не видях на хоризонта в управлението на този струкуроопределящ отрасъл нито един ръководител, който да осигури възможности за износ на наша продукция, нито какъвто и да е положителен напредък в областта.

Можеше да не е така. Преди 9 години патентовах методика за индивидуално разпределние на субсидиите в селското стопанство, политиците знаят за нея, одобряват я, но не я прилагат. Разговарял съм с представители от всички политически партии у нас, както и с много началници в министерствата.

Засега не виждам индикация за преодоляването на пороците в цялост в нашата икономика – продължава да се работи на парче, запушват се пробойни, но се отварят други, дават се пари на порции и се обещават права и привилегии на онези производители, които спорадично се вдигат на протести. Потушава се общественото напрежение, където възникне и така си я караме вече над 30 години. А аз, както казват моите приятели, съм като един Дон Кихот и се боря с вятърни мелници. Но не мога да публично да не споделям своята визия за развитие на селското ни стопанство. Тя е плод на знания и опит, натрупани през 40-годишната ми дейност в земеделския отрасъл. Какво? Да я държа за себе си ли? Затова споделям, не спирам да говоря, те чуват, но не правят нищо.

Мантрата на управляващите у нас през изтеклите над 30 години винаги е, че сме членове на ЕС и действаме в рамките на тези обвързаности. Това е порочно мислене, вижте какво се случи с т.нар. „зелена сделка” и как тя тихомълком отива в историята.

Пак ще се върна към методиката, за която преди малко споменах, защото вече съм склонен наистина да вярвам, че не я приемат, защото тя не допуска кражби. Ако политиците ни имат нещо по-добро от нея, което да доведе до спиране на кражбите и увеличаване на българската продукция, то нека да го покажат и приложат.
Няма такава.
Това е видно защото тя е патентована преди 9 години, а още няма никакъв напредък в тази насока.
И отново повтарям, когато има опасност от глад, е глупава теза да се повтаря, че ние ще произвеждаме само това, което ни определи съюза.

До края на тази година БАБХ няма да бъде преструктурирана, според мен. Към агенцията има един отдел по фитосанитарен контрол и е специфичен само за земеделските култури, за пръскането им срещу вредители и болести. Аз лично не виждам къде и как този отдел извън Министерството на земеделието може да съществува. Голяма част от производителите не са агрономи и на тях им е необходима информация от компетентни хора.

Както и да се реформира ДФЗ, ако не се приеме методика, каквато аз предложих, то е невъзможно да се спрат кражбите и злоупотребите. Моята идея е субсидирането да е процент /35%/ на основата на произведена и продадена продукция. Каква е логиката производителят да не бъде оставен сам да реши в какво да инвестира, а трябва да се пущат десетки мерки, да се накичат на клона едни консултантски фирми, които нищо не отбират от земеделие, ама могат да пишат проекти и част от ресурсите да бъдат изядени!?

Кой друг освен конкретният земеделски производител знае през 2022 година неговото стопанство от какво точно има нужда и в какво да инвестира?! Никой друг.

Трябва да бъдат затворени вратите за кражби в селското стопанство. На хората, които произвеждаме храна, ни е необходима сигурна среда.