Над 80% от българите смятат, че корупцията е завладяла държавата

67% от гражданите пък са на мнение, че корупцията не може да бъде съществено ограничена по никакъв начин.

Други изводи от доклада на ЦИД

Липсата на резултати в редица знакови случаи на завладяната държава става още по-тревожна на фона новите данни за търговия с влияние в съдебната система, както и от неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции.

Председателят на Центъра за изследване на демокрацията Огнян Шентов призова да се насочи фокусът върху противодействието на стратегическата корупция в България.

Руслан Стефанов, програмен директор в ЦИД заяви, че корупцията е проблем там, където има концентрация с власт и е проблем за развитието на страната.

1 600 000 граждани са се оплакали, че са участвали в поне една корупционна сделка, 114 788 пък са компаниите, които твърдят, че са участвали в корупция. 2 777 души твърдят, че са наблюдавали досъдебно производство за корупция през 2022 г. 848 са новосъздадените досъдебни производства през 2022 г., а 332 са лицата по внесени в съда прокурорски актове. 227 са лицата, осъдени и санкционирани с окончателен съдебен акт през същата година.

През 2023 г. административната корупция в България достигна трети връх за последните две десетилетия, като при 30% от гражданите и ¼ от компаниите има засилен корупционен натиск и повишено лично участие в корупция. Това стана ясно при представянето на доклада от д-р Тодор Галев, директор по научната дейност от Центъра за изследване на демокрацията на тема "Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати". Докладът бе представен в Дома на Европа в София.

Антикорупционните реформи трябва да станат действителен, а не декларативен приоритет за правителството. Неотдавнашните изменения на Конституцията имат потенциала да засилят съдебната и политическата отчетност. Необходим е рестарт на контролната система от регулаторни и правоприлагащи органи;

Докато в началото на 2000-та година се наблюдаваше тенденция към намаляване на административната корупция, то след 2011 г. тази тенденция се обърна и нивата на корупция се повишиха - отначало бавно, а след това достигнаха своя връх през 2014 г. и оттогава остават сравнително високи. Нов връх беше достигнат през 2023 г., като 35% от гражданите съобщават, че през предходната година им е бил искан подкуп, а 30% са участвали в корупционни сделки - стойности, сравними единствено с нивата на корупция през 1999 г. и 2014 г.

Малките предприятия с персонал между 10 и 49 души са най-склонни към даване на подкуп - 35% от тях споделят, че са участвали в корупционни сделки. Обществените поръчки са значителна част от проблема, като 55% от компаниите, участвали в търгове, са убедени, че корупцията им е попречила да спечелят договор. През 2023 г. делът на българските предприятия, които смятат, че корупцията при обществените поръчки, управлявани от националните органи, е широко разпространена, е третият най-висок в ЕС, а делът при управляваните от регионални и местни органи - вторият най-висок.

Отслабена е способността на България да гарантира икономическата сигурност срещу стратегическа корупция, която Русия използва като инструмент за натиск в Европа. Защитата на демокрацията в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: разкриване противодействие на механизмите, чрез които Кремъл подхранва политическата корупция и по-ефективно прилагане на мерките срещу изпирането на пари с акцент върху незаконните финансови потоци в енергийния сектор;

Ръководителят на представителството на Европейската комисия у нас Йорданка Чобанова добави, че зачитането върховенството на правото е от съществено значение в ЕС. Идеята за борбата с корупцията не идва от Брюксел, а това е желанието на обществото, напомни Чобанова.

Стратегическата корупция и завладяването на държавата са предизвикателства за целия ЕС, като България едва ли ще може да бъде посочена като най-големия нарушител. ЕС значително трябва да увеличи усилията и капацитета си за справяне с тях чрез изграждане на коалиции за стратегическо противодействие на корупцията. Битката срещу нарастващия глобален авторитаризъм може да се спечели само чрез активното участие на реформатори-политици, гражданското общество, частния сектор и международните партньори.

Тъй като прилагането на антикорупционното законодателство в страната е неефективно и избирателно, е необходимо да се използва мандатът на Европейската прокуратура, като той следва да бъде разширен, за да обхване и нарушенията на санкциите на ЕС срещу Русия;