България с най-добра оценка за борба с корупцията за последните 10 години

Докладът посочва, че значителните проблеми на България с върховенство на закона и олигархичното влияние все още остават. Това се случва въпреки програмите за „законодателни реформи“ и липса на стабилност и предвидимост на правния ред.

С най-ниски показатели пък са Йемен, Южен Судан, Сирия, Венецуела и Сомалия.

От страните в ЕС България, Румъния, Гърция и Малта са в дъното на класацията – Румъния е с 46, пункт над нас, Унгария – 42, Малта – 51.

Международната организация за борба с корупцията Transparency International представи резултатите от международния Индекс за възприятие на корупцията за 2023 година.

Според организацията „приемането на отдавна закъснялото законодателство за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи сигнали за нарушения, не се оказа фактор за промяна, а предизвикателствата при прилагането му са очевидни“.

Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“, обобщи данните от изследването. По думите му индексът дава възможност за всяка страна сама да види развитието си, а и да се преценят силните и слабите страни в различни аспекти в това явление. Това изследване е цитирано от институции като ОИСР, ЕК, Съвета на Европа и други.

„Скалата, по която се оценява, е от 100 – ниско ниво на корупция, до 0 – високо ниво на корупция. За да е включена една държава в изследването, е необходимо да има поне три източника на данни, които да дадат възможност да се постигне пълнота на картината“, уточни той.

„За тази година можем да кажем, че няма изненади. Водещата група страни традиционно са Дания, Финландия, Нова Зеландия, Норвегия, Сингапур, Швеция и Швейцария. Какво ги събира в тази група? Преди всичко, това е честно, почтено и прозрачно управление, достъпно за гражданите, а също така и работещи институции", обобщи той.

За България годишният индекс е с число от 45. „Какво означава това? Той се намира под една граница, която е възприета в това изследване, от 50 точки. Тя е границата, по която страните имат системен проблем със справянето с корупцията – трудно функциониращи институции, хроничен дефицит на някои основни демократични процеси“, подчерта той.

Според данните 28 държави са отбелязали сериозен напредък, а 30 са направили регрес. Има корелация между високи корупционни нива и съответно ниски резултати в индекса за върховенство на правото, т.е. има дефицити в правната система, също така и тежки проблеми в областта на корупцията.

"Направеното в полето на антикорупцията остава на хартия. В ПВУ бе предвиден Закон за лобизма, който трябваше да бъде приет преди повече от година, но такъв не е налице. Подходът "да се отчетем пред проверяващите" може би не е ефективен. Западният маниер на учтивост може да заблуди, че сякаш са ни повярвали, но всъщност не е така", смята Славов.