Звездата от "Фантомът на операта" Надим Нааман: Фантома е като бебе, диво животно и психопат

- Все пак имате ли си любима роля, която си представяте, че играете?

- Играете в този спектакъл вече почти 20 години, били сте в различни роли докато стигнете до главната, тази на Фантома. Това ли беше вашата мечта?

- Каква е ролята, за която все още мечтаете? Има ли такава?

- Надим, как се справяте с толкова много вълнуващи спектакли с "Фантомът на операта" навсякъде по света? Трудно е освен за психиката, така и физически.

- След толкова много представления в ролята на Фантома, притеснявате ли се, че може в един момент да се идентифицирате с него повече отколкото със себе си?

- Да, например никога не съм играл в "Клетниците". Бих изиграл с удоволствие ролята на инспектор Жавер. Той е обсесивен, мрачен, но в същото време е много отдаден полицай, много е стриктен към заповедите и закона, но в същото време като човек има вътрешите си страсти, свързани с отмъщението. Той е точно обраното на Фантома. И затова съм изключително впечатлен от неговия образ.

- Две са нещата, които правят възможно това да се случва. Едното е, че е огромна привилегия да бъдеш част от "Фантомът на операта", защото е нещо абсолютно световно, навсякъде, наистина навсякъде по света хората се вълнуват ужасно много, когато "Фантомът" посещава техния град. Когато пристигнеш на ново място, усетиш цялата тази енергия, срещнеш се с журналистите, всичко това ти дава допълнителна енергия, тъй като ние дори да сме имали стотици представления, за хората в този град това е първа среща с шоуто. Така е много лесно да бъдеш свеж. Всеки нов град за нас е като нова глава. Като имаме спектакли например в Лондон, обикновено имаме договор за една година и репетираме в една и съща зала всеки ден, имаме ежедневие, което не се променя за повече време, а това вече е много хубаво за съзнанието и възможността да се почувстваш приспособен към средата. А когато сме в движение пък срещите и новото място ни дават друг тип адреналин. Другото нещо, което позволява този начин на живот е, че имаме 1-2 седмици, в които можем да се приберем и да се видим със семейството си, да се наспим. Някои пътувания са по-дълги, например в София ще бъдем две седмици. Ако обаче за две седмици само пътуваме от място на място, след това си почиваме при роднините.

- Много интересен въпрос! Ролята, за която най-много мечтаех беше тази на Фантома. Мечтата ми сега е да видя до какви възможности ще ме доведе тази роля. Вярвам, че тя ще отвори много врати. Преди Фантома играех повече млади мъже и сякаш по-романтични типажи. А това сега е нова глава за мен - да изиграя сложен и мрачен герой. Тази роля е много по-комплексна.

- Най-забавната част за мен е да играя елементите от неговия характер, които нямат нищо общо с мен. С много роли, които съм играл през кариерата си, винаги съм се чувствал доста близък с чертите на характера на героя, с Фантомът обаче е различно. Той е толкова различен от мен, в него има елементи, в които е като бебе, такива, в които е като диво животно, има моменти, в които е като психопат, затова тази роля е голямо предизвикателство за пресъздаване. Това обаче я прави уникална и аз всяка вечер я преоткривам наново. Може би именно това, че той е толкова особен, прави възможността да бъде игран по-лесно, но в смисъла, че когато героят е по-далечен от теб, можеш да го разбереш по-добре. По-лесно се играят не толкова сложните образи. Това, че се чувствам предизвикан всяка вечер с този образ, наистина ми дава страхотна енергия. В киното е различно, защото актьорът иска да бъде много естествен и да пресъздаде героя, но в театъра е друго, има грим, костюми, перуки, маски, движения на тялото на сцената. Цялото това предизвикателство ме зарежда много.

- Смятам, че основната причина е музиката. Когато хората чуят музиката, веднага стават емоционални. Тя ги вълнува. Но историята също. Тя представя идеята да не съдим хората и да се отнасяме човешки към всеки един. Това е нещо, с което, без значение от националността, всеки би се свързал. Винаги в света ще има хора, които са съдени заради техния произход, заради много неща. Затова тази история е универсална. Всеки може да се припознае в нея. Също така, другата линия в историята, че може да обичаме някой, който не ни обича и това ни кара да вършим различни действия. Фантомът е дълбоко увреден като човек заради начинът, по който е бил третиран като дете. Той е бил дете с увреждане на лицето, което е отключило в него много болка, дошла от околните. Всички тези неща събуждат симпатия в публиката. Защото всеки един знае, че това съществува в днешния свят навсякъде. Когато е комбинирано с музиката на Андрю Лойд Уебър, те чувстват не само, че искат да слушат песните отново и отново, но са и провокирани от героите. Тази комбинация е много специална.

- Със сигурност! Когато се присъединих към шоуто бях някъде на 24 години и бях избран в конкурс да играя Раул. Играх Раул в продължение на години на много различни места. В един момент преди няколко години ми предложиха ролята на Фантома. Прекарал съм толкова време в това шоу и винаги съм имал една мечта: да играя Фантома. И знаех, че това един ден ще се случи.

- В кое се крие магията на "Фантомът на операта", толкова много години, толкова много езици, толкова много култури, толкова много държави и толкова много сърца, които винаги са развълнувани от тази история? Има някаква специална магия...

Най-известният бродуейски мюзикъл "Фантомът на операта", оригиналната постановка на Андрю Лойд Уебър, ще се играе 14 поредни вечери в Зала 1 на НДК от днес до 21 април. През януари най-дълго играният спектакъл на Бродуей отбеляза 36 години на сцената - той е игран на 19 езика пред 160 милиона зрители по цял свят.

Боинг 747 - Freighter, най-големият карго самолет в света, докара до София декорите на една от най-мащабните продукции, идвали някога у нас. Огромните конструкции, машини, декори, реквизит и костюми, натоварени в 15 тира, пътуваха по суша, след това по вода и накрая по въздух, за да стигнат до София, пише dir.bg.