Поклон пред таланта на Човека театър - 90-години от рождението на големия режисьор Коко Азарян!

„Аз съм дете на Чехов.”

„Безличности наводниха политическия ни спектакъл.“

„За да правя една пиеса, аз трябва да повярвам, че героите не говорят лъжи.”

„Словото е изходното. И спорът дали театърът е самостоятелно изкуство или е придатък към литературата, е като този за яйцето и кокошката. Словото е велико нещо.”

„Смисълът на живота е в това, да даваш.”

„Талантът намира начин да се изрази дори в най-неуютната среда.”

„Фетишизирането на пазара няма да направи човека по-щастлив.”

„За мен е важен пътят към истината.”

„Не ти си важен, важно е това, което правиш.”

„Театърът, както и изкуството изобщо, е точно затова – да „масажира” позаспалите ни за духовното сетива.”

……

…..

….

Сн. булфото: Двама големи професионалисти - режисьорът Коко Азарян /вляво/ и журналистът Кеворк Кеворкян, 2005 г.

Сн.булфото, Съпругата на именития режисьор Валентина Радинска през 2012 г. представи документалния си роман „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“

Ето някои от тях, които споделяше и с нас приживе:

Маестро Азарян потегли към небесния театър през 2009 година и вероятно сега там пълни залите с благодарна публика и не спира да прави мъдри изводи за живота.

Утре в едноименния театър „Азарян” в НДК, в памет на Коко Азарян, любим на хиляди български театрални почитатели, ще се играе „Ива е онлайн“, авторски спектакъл на Ива Тодорова, възпитаничка на големия режисьор.

като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Деян Донков, Христо Мутафчиев, Стефка Янорова, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Анастасия Ингилизова, Димитър Маринов и др..

„Навикът ерозира способността да чувстваш, притъпява сетивата, прави ги невъзбудими. Воювам срещу инерцията, срещу превръщането на живота и театъра в делник. Но колкото по-бедно съществуваме, толкова по-голяма е опасността да изпуснем магията.”

На 15 март, преди точно 90 години по времето на Царство България в най-красивия и старинен български град – Пловдив, е роден големият български режисьор, преподавател на едни от най-добрите ни актьори – Крикор, наричан от хилядите му почитатели Коко Азарян. Като всеки огромен талант той приживе прозря днешната реалност: „Безличности наводниха политическия ни спектакъл.“ Наричаха го Човекът театър.

Благодарна съм, че имах щастието да се запозная и разговарям с този голям интелектуалец, творец, човек. Публична тайна е, че със съпругата му Валентина Радинска имаха детенце с церебрална парализа, за което маестро Азарян с огромна любов говореше и наричаше „Нашият ангел, който нас учи, не ние него”. Преди години именитият ни режисьор и преподавател сподели, че е много огорчен, но не от съдбата, а от родната безумна бюрократщина, според която всяка година викаха болното им детенце на военна комисия в един столичен район, при все, че са били наясно с диагнозата му?! Човек онемява от подобни дебилщини. Но, както се казва, тъпотията не щади дори таланти като проф. Азарян, отдал целият си професионален живот за съхранението на българския дух, култура и националност.

Да сведем глава пред таланта, ведно с огромната тъга по загубата на нашия български Патриарх Неофит. Добре е в дни като тези да припомним отново, че в чл. 13 на Конституцията на Република България е записано че традиционна религия в страната е източноправославното християнство. Също и думите на Васил Друмев – митрополит Климент:

Неговите мъдри и благи слова остават завинаги в душите и сърцата на всички, докоснали се до творчеството му и ще се предават поколения напред. Приживе той често казваше, че всичките си постижения в живота дължи на това, че е роден в старинен Пловдив и че е от арменски произход.

Сред най-прочутите му постановки приживе са пиесите на великия Антон Павлович Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Николай Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и мн. други.[]