Театърът е място за духовно споделяне, а не за разделяне

„До всички мои приятели театрални артисти и професионалисти от цял свят,

Говоря ви днес, не просто за да говоря или дори, за да отпразнувам театъра, на неговия световен ден. По-скоро искам да Ви поканя да застанем заедно, всички ние, ръка за ръка и рамо до рамо, да извикаме на висок глас и да оставим думите си да пробудят съвестта на света. И да помогнем на зрителите, на всички, да отхвърлят този отвратителен образ на бруталност, расизъм, кървави конфликти, едностранчиво мислене и екстремизъм. Излезте от блатото на войните и кървавите конфликти и оставете калните обувки пред вратата на сцената. Това е нашата мисия, на нас, актьорите, режисьорите, драматурзите, носителите на факела на просвещението, да бъдем в челните редици на противопоставянето на всичко, което е грозно, кърваво и нечовешко. Ние, и никой друг, имаме способността да разпространяваме живота. Нека го разпространяваме заедно в името на един свят и едно човечество”.

Мария Стефанова

Не преувеличавам, когато казвам, че това, което правим на сцената, е актът на самия живот и създаването му от нищото. Ние сме тези, които придават на живота неговото великолепие. Ние сме тези, които го въплъщават. Ние сме тези, които го правят жив и смислен. Ние сме тези, които използват светлината на изкуството, за да се изправим срещу мрака на невежеството и екстремизма. За това ние полагаме усилия, време, пот, сълзи, кръв и нерви, всичко, което трябва да направим, за да постигнем това възвишено послание, защитавайки ценностите на доброто и красотата, и искрено вярвайки, че животът заслужава да бъде изживян.

Никога не сме били по-тясно свързани едни с други, колкото днес, но в същото време никога не сме били и по-разделени. В това се състои драматичният парадокс, който ни налага съвременния свят. Конфликтите и напрежението, на които сме свидетели днес, надхвърлиха границите на логическото възприятие и ни отдалечиха от същината на съвместното живеене.

Отправям послание към Вас в Световния ден на театъра, и колкото и щастлива да съм днес, че мога да се обърна към всички, усещам с всяка част от себе си тежестта, която ние – театрални и нетеатрални артисти от всички сфери на изкуството, носим. Всичко, което днешният свят е, разкъсван от разрухата на войните, природните бедствия и конфликти, има опустошителни последици не само върху материалния ни, но и върху духовния ни свят.

Пиша до Вас, докато чувството ми е, че сме изолирани острови сред океана, или кораби сред изпълнен с мъгла хоризонт, без насока, и въпреки това продължават да плават, надявайки се да достигнат безопасно пристанище, което да ги приюти след дългото скитане.

Самиха Аюб

Театърът, по своята първоначална същност е чисто човешки акт, основан на живота.

Това, което правим в света на театъра като драматурзи, режисьори, актьори, сценографи, поети, музиканти, хореографи и технически лица, всички ние без изключение, участваме в създаване на живот, който не е съществувал преди да стъпим на сцената. Този живот заслужава нашата грижа, нашите ръце и нашето добро сърце, което да му съчувства, разум и воля да продължи, за да оцелее.

Снощи, преди днешния Международен ден на театъра - 27 март, голямата българска актриса Мария Стефанова заяви в предаването „Извън играта” на БНТ, че театърът е място, където хората отиват за духовно споделяне, цитирам по памет. За съжаление обаче в навечерието на празника и тържествената церемония по връчването на наградите „Икар”, трябва да признаем, че в родния храм на Мелпомена от месеци има разделения, кавги, интриги и неразбирателства.

Честит празник на всички, които ни карат да мечтаем, да мислим, да живеем духовно, да съхраняваме културните ценности!

Дали днешните са си направили изводи от случилото се преди години - както податливите сред актьорите, така и политиците, протегнали мръсните си ръце към театъра, сами можете да си направите равносметката, предвид случващото се там.

Дали ще продължи да е?! Ние, зрителите от последния ред, се надяваме на това и ще продължаваме да подкрепяме своите на сцената.

До днес Мария Стефанова говори с тъга и болка за този етап от живота си. Голяма част от нейните колеги от онова време вече потеглиха към селенията на Небесния театър…

Накрая ще завърша с посланието от египетската актриса Самиха Аюб за Световния ден на театъра, публикувано от нашия „Съюз на артистите в България”:

Това обаче не означава, че пътят й до тук е бил лек и безпрепятствен, нищо подобно. Тя е една от пострадалите големи наши артисти от първите революционни катаклизми, когато партийни креатури пак нагазиха с калните си ботуши в НТ и набързо пенсионираха и освободиха почти цяла трупа от обичани от публиката актьори - колоси като Таня Масалитинова, Славка Славова, Георги Георгиев-Гец, Мария Стефанова /тогава само на 55 години!/, Виолета Бахчеванова, Виолета Гиндева... Директор на театъра по онова време бе Васил Стефанов, бивш шеф на отдел "Репертоар" в ЦК на БКП. Тогава насила отлъчените със „звезди в косите и сълзи в очите” освободиха благоговеяната с десетилетия от тях сцена, прибраха си скромните куфарчета, потеглиха по села и паланки и изиграха още десетки постановки в цяла България. Хората продължиха да ги обичат /за разлика от политиците/ и да пълнят салоните. Ръка им подаде основаният през 2013-2014 г. нов частен театър „Барбуков”. После, когато някои директори изтрезняха от революционното опиянение, ги върнаха на свои сцени, но … обидата и гадното усещане остана.