Аплодисменти и респект за българските театрали!

Сн. pixabay

Театърът има огромна роля както за осмисляне на универсално човешкото, така и за изграждането на националната идентичност, дава ни чувство за принадлежност, но и ни свързва с духа на времето отвъд локалното и злободневното.

Честит празник!"

Аплодисменти и Честит празник на всички театрални дейци!

Ето и обръщението на НТ „Иван Вазов”:

Във времена на тежки кризи и войни, когато още по-остро стои въпросът какъв е смисълът на културата и изкуството, след като човекът не изглежда да е станал по-чувствителен, по-мъдър, по-смирен, нормално е да се питаме какво точно празнуваме днес?! И отговорът е в пълните зали!

Може би всъщност това, от което най-много имаме нужда, когато нишката на смисъла се къса, когато общуването е опосредствано от технологии, „себе си“ е образ в социалните мрежи, а знанието е пренос на информация, е въображаемото времепространство, в което можем да изграждаме общи полета на споделеност, да усетим себе си, но и да видим другия, да преживеем и разберем нещата с по-голяма сила и дълбочина. И така, парадоксално „изкуственото“ ни доближава до истината!

Емблематичната театрална институция в нашата държава – Народният театър „Иван Вазов” се обърна със сърдечно пожелание към родните артисти, верни слуги на Мелпомена, и почитателите на това изкуство по повод на днешния Международен ден на театъра – 27 март. Същевременно проучване на Националния статистически институт /НСИ/ вече втора година сочи, че ние, българите, все по-често ходим на театър и обичаме театрални нашите артисти и това изкуство.

Актьорите са малко на брой в държавата ни, но аз не познавам друго съсловие, което толкова много да обича и да продължава да обича своята професия. Повечето от тях получават мизерни заплати, особено тези в провинцията, но това не ги демотивира и отказва от професията им. Благодарение на всички тях българската култура, националност и духовност все още ги има и дано успеят да ги съхранят завинаги! А държавата, разбира се, е в дълг към тях, защото тъпо и упорито не вдига унизителния бюджет за култура поне до 1%, а дори комшиите от РСМ дават повече пари за съхранението на своята култура и националност. Въпреки това обаче нашите театрали продължават да будят възхита и уважение.

Защо ли? Ами вероятна причина може би е в думите на Шилер, написани отдавна, че "театърът наказва хиляди пороци, оставяни от съда без наказание, и препоръчва хиляди добродетели, за които законът мълчи... Само в театъра властимащите чуват нещо рядко срещано или дори направо невъзможно за тях - истината, и виждат онова, което никога не виждат около себе си или срещат много рядко - човека."